Добре, че стопанинът ú беше арен челяк, та си живееха в мир. Никога не ú натякваше. Никога не беше посегнал върху ú. Чана Пена колко пъти беше го виждала, какви пламъчета подскачаха в очите му, когато гледаше някой хорско хлапе. Веднъж дори силно захрипа, когато Милчо - съседското хлапе се подхлъзна в снега и си счупи крачето. Ето, това не ú даваше мира ден и нощ. Всичко трая дотогава, докато реши да вземе Колчо от "Майчини грижи." Как да направи добро на детето? Без туй си нямаше син, а сега той е неин и на никого няма да го даде.
Мислите на Колчо летяха като впрегната каруца, която беше препълнена с дърва за огън, който скоро щеше да се разгори в сърцето на момчето. То не подозираше, че този човек, който така неочаквано се появи в кръчмата на Моралията, щеше да остави трайни дири в плахото му сърце и да литне в облаците.
През туй време вуйчо Михо беше впрегнал конете и бързаше за гробищата. Старата Калугерица, демек майка му, скоро се помина. Не бяха минали четиридесет.
Колчо погледн ...