Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъх на вятъра. След работа той трябваше да прескочи до Каменица - пивоварната. Казваха, че била построена от двамата швейцарци Рудолф Фрок и Фридрих Сулцер, там, на една могила, дето носеше името “Петрица”. Когато започнали да копаят, намерили много предмети от тракийската епоха. Тогва ги прибрал Археологическият музей.
Баща му поръча да потърси Гочо Тумбата, та да му рече да дойде у тях, та си земе шаечното палто. Някой го наричаха Шантиклера. Момчето искаше да отиде и до католишката махала, та да си земе късметче от Фредьо.
Зърнеш ли го отдалеч, не можеш да не го познаеш. Винаги беше весел и усмихнат. Накуцваше с единия си крак. Затова явно не беше се задомил, макар и да минаваше трийсет и пет. На баща му викаха Карло Падертата. Беше чех. Навремето чистеше комините. Печелеше добре.
Павлето искаше да послуша лайтерата на Фредьо. На кожен каиш, здраво закопчан, с красиво извити кукички от пиринч, тя висеше на врата му. Този малък хармониум, извиваше песните си посредством въртенето на малка дръжка. На горната част имаше тенекиена касетка, в която беше поставил книжни късметчета. За всеки, за деца, за момичета, момчета, млади жени, за баби, за старчоци и прочие. На книжките имаше предсказания. На дървената площ на латерната бяла мишка, с блестящи очички и розова муцунка, сновеше напред-назад. Тя беше гадателката. Затова му се прииска да отиде до католишката махала. Да погледне как Фредьо върти дръжката на магьосната му кутийка, от която изскачаха ту весели, ту тъжни мелодии.
Следва продължение
© Мария Герасова Всички права запазени