4.08.2010 г., 13:45 ч.

Продължение от книгата 

  Проза » Повести и романи
580 0 0
1 мин за четене


   Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
- Кой е?
- Аз съм, Павлето. Търся Вяра.
- Ей, сегичка ше я извикам, сине. Почакай!
- Дъще, дъще, чуеш ли? Павлето та вика.
   От одаята се показа Вяра.
- Ида, ида, мале - чу се гласа ù.
   Тя заслиза по стълбата, побегна по алеята  и спря пред него. Той я обгърна с ръце и доближи устни до нейните.
- По-спокойно, по-спокойно, мила! Чуй, що ше ти река! Довечера ше има състезание на прякорите. Дойдох да та покана.
- Речи на мама! Ако ма пусни, тогаз ше дойда. - Мале, мале - обърна се тя към Керана. Ела насам, виж що ше ти рече Павлето!
    Керана заслиза по стълбата и се приближи до портата.
- Речи, сине! Шо има?
- Довечера ше има празник на прякорите, ше пуснеш ли Вяра да идем двамина? - замоли се  той.
- Че шо да не я пусна. Нъл ти ше бъдеш до нея. Я виж къв юнак си!
   Вечерта дойде бързо. Павлето взе Вяра от дома и тръгнаха към царсимионовата градина. Там имаше много народ. Състезанието щеше да се проведе близо до лодките, на дървената площадка. Състезателите стояха прави. За победителя беше приготвен лавров венец от бръшлян.

Следва продължение

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??