Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, наподобяваща на слуз течност. Не се подвоумиха да му сложат този прякор - Сополанкото.
На фона на многоликите му съграждани, по нищо не се отличаваше Петко Бозката. Носеше се слух, че майка му разправяла, че момчето сукало от нея цели две години. В негова чест му прибавиха този прякор.
Ето ти и Стоян Фуркета. Голяма въртипопашка беше той. Непрекъснато сновеше с жена си. В кафенета и кръчми не влизаше. Обичаше често да казва: “От първа жена, пръв залък и първи сън по-сладосно нещо няма.” Сред тълпата се чуха шушукания. Някой се провикна: “Виж го ти, нашечкия! За полата на жена си са държи. Голям мъжага, брей! Мъж е, ама под кревата.” Появи се и Гена Катаната, снажна жена, а краката ú - цели кютуци. До нея вървеше Зоя Йолтаасларъта. Беше толкова мързелива, че все купуваше манджа от ахчийницата. Носеше я на мъжа и детето си в бакърени похлупаци. Затова я нарекоха тъй. На Маргото пък сложиха прякора Баджака. Кълките ú бяха толкоз дебели, че винаги се виждаха синини между тях. Ходеше като някой паток, на който бяха счупили крака, та куцаше от болка. Людете не си играят. Ум имат, та и в излишък. Тъй я нарекоха - Марго Баджака. Пред погледите се появи и Грую Ломев. На главата му се мъдреше филцова шапка, обут с лъснати обувки, с фърчаща на фльонга връзка. Беше млад, просветен мъж. Изисканият му външен вид се дължеше на изключителната му интелигетност. Дрехите си шиеше по поръчка. Беше банков чиновник, с добра заплата. Момичета въздишаха по него. Всяка майка желаеше да бъде неин зет. Сложиха му прякора ”Професора”. До него вървеше брат му Петър. Викаха му “Германеца”, защото в гимназиалната паралелка само той записа да учи немски език, докато другите френски.
Следва
© Мария Герасова Всички права запазени