Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за къщата на Керана. Той го погледна учудено.
Явно си мислеше: "Я виж го тоя, за най- личното моме пита!" Колю го погледна и леко се усмихна. Талигата наново потегли.
"Тя е, по дувара я познах! С врееви врати"-тъй му рече Гергана. Той спря атовете пред портата.
- Има лии някой?- провикна се той? Гости чакате ли?
- А влизай де, влизай!- подкани кака Кина. В наща къща никой не връщаме.За квото и да си дошел, влизай!- и го подкани да влезе в одата, дето беше огнището. В медения менник весело потропваха бобените зърна и уханието им лазеше по ноздрите. Колю преглътна няколко пъти.
-Сядай де, сядай!- продържи тя. Настани се на миндерлъка! - Дъще - обърна се тя към Керана. Донеси да почерпим госта!
Д ...