24.07.2009 г., 0:50 ч.

Продължение от книгата 

  Проза » Повести и романи
827 0 2
4 мин за четене

ИЗБОРИТЕ
   Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и предизвикваха смут сред съгражданите си. Но тежкò, ако се появеше някой трънлив въпрос и опозицията насочваше острието си. Към нея се пресъединяваха и недоволните. В коя ли власт и партия нямаше такива!  Когато трябваше да се гласува доверие на кмета, те го бламираха.
   Беше започнала кампанията за нови избори. Сопаджиите, като глутница  вълци, преследваха набелязаните жертви. Сновяха из града.Чуваха се нецензурирани думи. Вдигаха импровизирани пиянски оргии. Всяваха ужас сред тълпите. Сопите бяха неотлъчно оръжие в ръцете им. Изобщо, владееха цялото положение в града.
   В леко прохладната вечер, гъмжеше от народ и беше страшно да тръгнеш, за да не те повлече гъмжилото. Дюкянджии бързаха да спуснат кепенците и час по- скоро  да се приберат по домовете си. Чиновниците скришом се промъкваха, за да не ги вземат под око и да им дадат тикмето.
   Ташко, с котешка стъпка като сянка, преминаваше ту през единия, ту през другия ъгъл и дебнеше. Изглежда, беше подушили, или бяха му казали, че опозицията  готви голяма изненада. Нещо прошумоля в тъмното. Едра сянка строполи върху якия му гръбнак дървена тояга и се скри в тъмното. Той остана известно време върху земята. По едно време се размърда, опря ръка до дясното си око и ярка кръв полепна по нея. Понечи да стане, но нещо го теглеше към земята. С последни усилия се изправи и закуцука с приведена снага, като от време на време се хващаше за хълбоците, и стенеше. Затътри се към дома си. Стигна до портата. Наведе се, взе камък от земята и зачука. На капията се показа Тина.
- Тино, тино, аз съм ма, Ташо!- едвам продума той.
   Тина нахлузи на босо поовехтелите си чехли. Прекоси бахчиванията и зашляпа по каменната пътека. От устните и се изплъзна: "Уф, на кво си замязал?" Спря до Ташко, подхвана го с двете си ръце и го затътри по стълбите. Метна го върху миндера и затършува по рафтовете. Намери нещо и се върна. "Ето го, жиловлека -занарежда тя. Сега да го наложим върху синките, а преди туй да го намажем с шарлан. Таз вечер ше мини без манджа! Кат та гледам къв си, се едно съм яла, яла и преяла. Май, нещо ма прищраква под лъжичката!
- Ташко, Ташко бре, не чуеш ли? Къде са натряска, убосник такъв? Чумата да та убие! Дяволът да та прибере, в казана да та натика, та да не правиш грехове на таз земя!
   Ташко отвори очи и рядка благословия се изплъзна от устата му. Облегна се на лакът, поизправи се и изплю върху ръката си ярка кръв. В дланта му намери място предния зъб. Не разбра как стана това! Кой беше тоя убосник, дето го навакса тъй!
"Твойта мамица!-  изрече той и наново се свлече на миндера. Кво ли готви опозицията за утрешните избори! Утрото е по-мъдро от вечерта"- рече си той и очите му се затвориха. Задряма.
   Щом първите лъчи на слънцето се показаха, градът живна. Настървени стражари с голи шашки в ръце, размахваха сърсикии, но си правеха оглушки пред неразбориите. Накрая на сокака, една малка групичка от тях, беше натъпкала чувал със слама и свирепо шибаше с гърбачите по нея. Един от тях приклекна, направи фуния с ръце и закрещя: "Не ма бийте бре,  няма да гласувам за Ташко!"
  Беше топъл, неделен ден. Шарен файтон кръстосваше от време на време сокака,  ту напред, ту назад и в кръг. Беше теглен от два яки ата, с прилепнали опашки, алени капли, а между щръкналите им уши медени звънчета бяха завързани с алени панделки. Бай Мустафа, седнал на каплата, пришпорваше атовете. Едър мъжага, на средна възраст, с черен редингот и прихлупена капела, беше се изправил между седалките и държеше в ръцете си пъстър афиш, на който думите едвам, едвам се различаваха. Всъщност, това бяха глупави лъжи и нападки против някой от кандидатите на днешните избори.
- Вън на глупавите паши!- провикна се Сафет и наду зурлата. До него късоръкият Мустафа едва държеше тъпана и удърите приглушаваха гълчавата. "Да живей госпдин Чалъков!- чуваха се възгласи от групата на управляващата партия.
   Отдавна беше минало времето, когато хората вярваха в идеали, които никога нямаше да се осъществят след Освобождението. Във вестник "Марица" от 27 октомври 1878 година се четеше писмото на доктор Ст. Чомакова до главния редактор, с което той официално се отказваше да стане председател на бъдещото областно събрание, предложен от жителите на Станимашкия кантон.
    Изборите привършиха следобед. Пълномощниците сборуваха гласовете. Най- много получи Никола Чалъков от рода Чалъковците. Пред цялото население, струпало се на сокака, Тачко, който държеше в ръцете си барабана и отброяваше по един удър, обяви: "Драги съграждани. На днешните избори най- много гласове получи Никола Чалъков. Да му е честито кметството!"
   Новината за нула време обиколи цялата околност.
Следва продължение.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??