ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден откак се роди Вяра. Старата подготви софрата, а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри - извика тя.
Чана Пена отвори капията и буля Иванца се шмугна в одаята.
- Честито, Пено! Думат, бая големишка сай родила маленката. Да е жива и здрава! Да радва къщата ви!
- Ако е рекъл Господ, Иванце, тъй ше бъде.
Разговорът им прекъсна. Навън се чуха гласове. Одаята се оживи от жените на двата рода. Те насядаха около софрата. Чана Пена сложи питата, увита с месал върху главата си и подскочи три пъти. Двете пръхкави парчета димяха и подбуждаха апетита. Тя взе от масата пахара с меда и започна да подава ту от питата, ту от меда. Жените още малко похортуваха и си тръгнаха една по една, като оставяха по някое конченце я от подгава на сукмана си, я от блузата.
- Дано Господ му даде добър сън - изр ...