27.08.2009 г., 11:40

Продължение от книгата

924 0 0
2 мин за четене

БАБИН ДЕН

   Минат ли коледните дружини, сурвакарите и моминските надпявания на пръстен на Серва, Водница на Йорданов ден, когато се изнижат поганците, идва и Иванов ден, след него Бабин ден. Този ден жените не работят заради бабите акушерки. Някой разправят, че с него завършват зимните празници - януарските. На Коледа се ражда "Млада Бога", а на Водици се свети водата. Защото от Коледа до Водици са мръсните дни, през които Богородица е била лехуса, а на Бабин ден празнуват тия, които помагат при раждането на детето.
   Днес е Бабин ден. Керана стана рано. Скъта в бохчата нов пешкир, калъп сапун и везана риза. В бакърчето сложи вода и здравец и забърза към баба Ана. На хоризонта просветна. От нечия плевня замуча крава. Белотата по покривите привлече погледа и и тя премигна няколко пъти. Нежните ù ноздри бяха запълнени с кристалчета. Вятърът бучеше като хала.
   Баба Ана вече я чакаше на двора. Тя беше опряла прегърбената си снага у дерека. Това беше стар обичай. Че както тя подпира дерека, така и децата на Керана да са ù опора, за да подпират и те дома, кат тоя дерек.
   Младата жена доближи къщата.
- Добро утро, бабо Ано.
- Дал Бог добро, чедо - отговори старата.
- Да си жива и здрава, та ощ дълги годин да помагаш на невестите!
- Чул та Господ, Керано! Златни ти уста!
   Керана сложи менчето върху земята и подкани. Баба Ана дигна ръкаве и изми съсухрените си ръце  със сапун и вода. Пусна от водата зад гърба си и в чорапите.
- Та да са раждат по-лесно децата ти, дъще!
   Избърса ръцете си в пешкира. Керана метна ризата върху раменете ù, прегърна я и я целуна.
- Дал ти Бог ощ живот! - изрече тя, сбогува се и  тръгна.
   През това време жените се скупчиха на мегдана. Два яки вола бяха оседлани и дърпаха колата, която беше застлана с рогозка. Качиха в нея баба Ана и замушкаха воловете към чешмата на стария хан. Едни от жените  се бяха натъкмили като циганки, а други бяха сложили гугли на главите си. Яка жена носеше окичения пропорец. Всички държаха тояга в ръцете си. Наближиха ханската чешма. Свалиха баба Ана. Една от жените подаде сапун и наметна пешкир върху раменете ù. Старата акушерка уми ръцете си с вода от течащия чучур и ги избърса в пешкира. Една от жените запя: "Мама вика мари сину: - Ела, сине, абре чета, чета вика абре, сине, конче таман да си сториш.  - Мълчи, мамо, мари! Няма онемяла да си! Не ма вика, мамо, конче, таман да си сторя, най ма вика, мамо, глава да ми отреже! Снощи минах, мамо, в тъмно, тясно сукаче, тамка срешнах, мамо, пашовата щерка. Нема място, мале, къде да са разминем! Полюбих я, мамо, ало моме било ханъмско."
Следва продължение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...