Продължение от книгата

БАБИН ДЕН

   Минат ли коледните дружини, сурвакарите и моминските надпявания на пръстен на Серва, Водница на Йорданов ден, когато се изнижат поганците, идва и Иванов ден, след него Бабин ден. Този ден жените не работят заради бабите акушерки. Някой разправят, че с него завършват зимните празници - януарските. На Коледа се ражда "Млада Бога", а на Водици се свети водата. Защото от Коледа до Водици са мръсните дни, през които Богородица е била лехуса, а на Бабин ден празнуват тия, които помагат при раждането на детето.
   Днес е Бабин ден. Керана стана рано. Скъта в бохчата нов пешкир, калъп сапун и везана риза. В бакърчето сложи вода и здравец и забърза към баба Ана. На хоризонта просветна. От нечия плевня замуча крава. Белотата по покривите привлече погледа и и тя премигна няколко пъти. Нежните ù ноздри бяха запълнени с кристалчета. Вятърът бучеше като хала.
   Баба Ана вече я чакаше на двора. Тя беше опряла прегърбената си снага у дерека. Това беше стар обичай. Че както тя подпира дерека, така и децата на Керана да са ù опора, за да подпират и те дома, кат тоя дерек.
   Младата жена доближи къщата.
- Добро утро, бабо Ано.
- Дал Бог добро, чедо - отговори старата.
- Да си жива и здрава, та ощ дълги годин да помагаш на невестите!
- Чул та Господ, Керано! Златни ти уста!
   Керана сложи менчето върху земята и подкани. Баба Ана дигна ръкаве и изми съсухрените си ръце  със сапун и вода. Пусна от водата зад гърба си и в чорапите.
- Та да са раждат по-лесно децата ти, дъще!
   Избърса ръцете си в пешкира. Керана метна ризата върху раменете ù, прегърна я и я целуна.
- Дал ти Бог ощ живот! - изрече тя, сбогува се и  тръгна.
   През това време жените се скупчиха на мегдана. Два яки вола бяха оседлани и дърпаха колата, която беше застлана с рогозка. Качиха в нея баба Ана и замушкаха воловете към чешмата на стария хан. Едни от жените  се бяха натъкмили като циганки, а други бяха сложили гугли на главите си. Яка жена носеше окичения пропорец. Всички държаха тояга в ръцете си. Наближиха ханската чешма. Свалиха баба Ана. Една от жените подаде сапун и наметна пешкир върху раменете ù. Старата акушерка уми ръцете си с вода от течащия чучур и ги избърса в пешкира. Една от жените запя: "Мама вика мари сину: - Ела, сине, абре чета, чета вика абре, сине, конче таман да си сториш.  - Мълчи, мамо, мари! Няма онемяла да си! Не ма вика, мамо, конче, таман да си сторя, най ма вика, мамо, глава да ми отреже! Снощи минах, мамо, в тъмно, тясно сукаче, тамка срешнах, мамо, пашовата щерка. Нема място, мале, къде да са разминем! Полюбих я, мамо, ало моме било ханъмско."
Следва продължение.