Продължение от втора книга

Гостилницата се наричаше "Търговска", защото тук идваха само търговци и комисионери. Преди обед бай Георги беше предимно в готварницата. С вкусните си манджи се славеше той. Станеше ли обяд, сваляше престилката, поглеждаше тук- там, засукваше майсторски мустак и заставаше пред тезгяха. Гледаше с респект синовете си, а също и мющериите, дали са доволни. Тежко и горко ако видеше някой да се мръщи. Синовете му обираха парсата. Останеха ли сами, се вдигаше такава врява из цялата чаршия, но беше за добро. Всички знаеха, че бай Георги се кара за ред в гостилницата.
   В нея всеки ден идваше прочутият търговец на картички Тошо Величков. Продаваше картички със световни изгледи. Разправяха, че обикалял света пеша. Беше глухоням. Нямаше кой да се досети, че за такава обиколка са необходими десетилетия.
   Обслужването в гостилницата беше на ниво. Келнерите бяха внимателни и сърдечни. Обикаляха около масите. Ще бръснат с кърпата няколко пъти по покривката, макар че по нея нямаше нищо. Ще поместят пепелника без нужда, или ще преместят някой стол. Ще драснат кибрит да запалят цигара на някой клиент и ще побъбрят с него простичко, по нашенски. Сметките им винаги точни, нито подписано, нито забравено. Когато клиента си тръгнеше, ще го изпрати крачка, две, сякаш са били у роднина и накрая ще му махнат за довиждане.
   Такива бяха по онова време хората. Простодушни и добри. Стараеха се само да направят добро.
   Павлето се забърза, щото майсторът можеше да го гълчи. Стигна неравния калдъръм на улица "Кутуджийска". Покрай него се редуваха малки дюкянчета, работилници за мощавеени кутии, складове за ракии и вина. Продаваха се коняци "Метакса" и "Комби", шампанско от Франция, италиански вина в бутилки с причудливи форми и прочутото "пикро", което уж лекувало всякакви болести. За приготвянето му били необходими седемдесет чешита билки. Мастиката тройно преварена миришеше на анасон и дъвка, а сливовицата жълтееше и искреше под лъчите на слънцето.
   Най-сетне Павлето стигна до печатницата на Панайотова. Той беше преместил машините в София, за да бъде по-близо до Министерството на народното просвещение. Нали учебниците, определени за печатане, минаваха оттам.
   Целия ден момчето се въртеше около майстора. Някаква книга беше привлякла вниманието му, но не смееше да я вземе. Страхуваше се, че ще му се скарат.

Следва продължение