1. Глупостта не освобождава от мислене. Ст. Й. Лец/ Каква ирония - да си глупав, а да се налага да разсъждаваш и да взимаш решения./
2. Гарван гарвану око не вади./ Змията змия не хапе./
3. Животните никога не влизат в един и същи капан два пъти. А човекът - многократно!/ За каква мярка на всички неща става въпрос, за какъв венец на Природата говорим?!/
4. Никога не е късно да станеш за резил./ Само дето с годините резилите стават все по-големи и по-сериозни./
5. Любовта е капан за наивните, бойно поле за идеалистите и райска градина за реалистите./ Ако не беше тя, филмовата и музикалната индустрия нямаше да съществуват изобщо. А книгоиздаването и всички произведения на изкуството щяха да са в пъти по-малко./
6. Господи, дай ми воля да променя това, което мога, сили да изтърпя това, което не мога да променя и мъдрост да различа едното от другото!.../ А който няма мъдрост, се опитва да промени това, което не може и да изтърпи това, което може да промени.../
7. Пилците се броят наесен,/ понеже власите се давят на брега на Дунава./
8. Опитът е гребен, който животът ни дава, след като сме оплешивели. Ст. Й. Лец/ И който, ако бяхме имали навреме, щяхме и ние да дадем на живота повече./
9. Любовта е море, в което човек влиза, а умът остава на брега да ти пази дрехите. Маргарита Петкова/ Море, в което умелите плуват, а неумелите се давят./
10. Отвори си очите, събуди си душата!/ Промени си живота, поеми по нови пътища!/
11. Откъдето мине главата на кучето, оттам ще мине и опашката./ Осъзнае ли нещо умът, тялото ще го последва./
12. Сърцето помни пътя към дома./ Но човек не може да се изкъпе два пъти в една и съща река./
13. Понякога човек не може да разграничи летенето от падането./ Когато пада си мисли, че лети, а когато лети си мисли, че пада.../
14. Който не работи, само той не греши, и който не обича - също./ Но ако не работиш и не обичаш, живееш ли!?/
15. Времето, когато си бил щастлив, не може да се върне обратно./ Но можеш да направиш нужното отново да станеш щастлив./
16. Който търси намира./ Обикновено нещо коренно различно от това, което е предполагал, че ще намери./
17. Кадърният човек обикновено е кадърен във всичко./ Независимо от цената, която плаща за това./
18. Човек каквото сам си направи, никой не може да му го направи( в смисъл да си навреди)./ Едва ли някой друг ще си направи този труд и ще има толкова фантазия и въображение./
19. Гърнето на третия път се чупи./ Ако оцелее до тогава./
20. Тихите води са най-дълбоки. Те си имат път и си текат по него,/ а " зяпачите на брега" да си крещят и да размахват ръце колкото си искат./ По Маргарита Петкова и Стан Барстоу
21. Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака./ По-скоро - не. Ако беше така добрите момичета нямаше да попадат на келеши, а добрите момчета - на токсични момичета./
22. По-добре млад и здрав, отколкото стар и болен./ Както и по-добре млад и умен, отколкото стар и глупав...
23. Докато едни блеят баирите и лапат мухите,/ други си оплитат здраво и стегнато кошничките и дори си подсвиркват с уста./
24. Да се печели време не е лошо, само че докато се спечели това въпросно време, много други неща се изгубват по пътя./
25. Дренките, не стига че са от един дол,/ а и всичките до една са кисели на всичкото отгоре.../
© Радослава Антонова Всички права запазени