Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази планета се разходи из палубата. Мрака изпълваше всички помещения на кораба. Той се спусна долу в кубрика, където всички бяха налягали по хамаци вързани за гредите на шхуната. Той освети с очите си в червено цялото помещение. Спря се на хамака на Койчо. Светлината изгасна. Той се втренчи в спящия стрелец, и Койчо се събуди и отвори сънено очите си, първото което видя бе втренчения Краз. Това го уплаши и за малко щеше да падне от хамака. Но Краз го задържа и зловещо му се ухили.
- Как…? – запелтечи Койчо. – Всъщност няма значение. Какво е положението в Белгар? – той се изправи и слезе от хамака.
- Тази сутрин Петроград падна. – Краз съобщи новината с леко доловима нотка на съжаление.
- Кое време ...