33 мин за четене
Село Змейково
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера без месо, писна ми все да ядем постен зелен боб. Знам, че е лято, но ние сме мъже, а и вече от доста време я гоним тази сърна… - Янко си направи заслон над очите с ръка, а после бързо я смъкна и сложи показалец пред носа си. – Тихо… - прошепна. - Тя е тук. – след което направи знак на брат си да мине в страни и да се заложи с лъка. Койчо беше един от най-добрите стрелци в селото. Той приклекна зад един храст, зареди лъка със стрела и поклати глава в знак, че е готов. В този момент Янко заобиколи много тихо и изкусно. Когато вече беше минал от другата страна на нищо не подозиращото животно, той тръгна към него, вече не се стараеше да пази тишина. Почна да пляска с ръце. Сърничката го погледна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация