15 мин за четене
Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата на френския прозорец бе широко отворена и тънкото лавандулово перде се вееше грациозно като балерина, подухвано от нахлуващия сутрешен бриз. Още прекалено рано, за да чува шум от трафик, тя премисляше стратегията си.
В професията й беше характерно да си пъргав, незабележим, прецизен, точен, но също така на тези хора им беше присъщо да са плашещи сенки или лош спомен от миналото, прокоба за бъдещето.
Тя стана и се загледа в разпилените снимки по пода си – „клиентът” им беше осигурил документираното ежедневие на „целта” и сега то, побрано в тези снимки, я гледаше и ѝ говореше. Докато пръстите ѝ минаваха през кадрите, ѝ разказваше за мъж, страдащ от недоспиване, с тъмни кръгове под очите, малк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация