Профилна снимка
Мека топлина. Две звездички. Леко присвити в ъгълчетата на очите, струи увереност , очакване, желание за лудории, тъга, минали неволи, тих бяс, меко покорство, насмешливост, въртележки и бонбончета, неувереност и желание за лудории. Напиращо желание за полет, усмивката е в ъгълчетата на устните, в овала на лицето, в свободно падащата златиста коса, в приятната задушевна обстановка, в спокойствието да вярваш, че всичко е както трябва, както си го направила. Ръцете са на точното място, спокойни и уверени в добре свършената работа, вероятно машинално прикриващи дяволските нокти, нужни когато потрябват, непринуденост на домашната обстановка ... твоето светилище на работа, щастие и покой ...
И пак се връщам към двете кладенчета със звездички, от където струи ведрост, спокойствие, и въпроси ... много въпроси ...
‘ Това съм аз, всичките ми клетки са в очакване ...’
‘ Това съм аз, ... такава, каквато съм ... летяла във висините, гмуркала се в дълбините ... затворена в клетка ... забравена в пустинята ... възхвалявана и заклеймявана от околните ... носена на ръце и захвърляна в пропастта от съдбата ... любена или давена в сивото ежедневие ...’
‘Това съм аз , ще можеш ли да тичаме заедно надалече или просто се криеш от страх зад фотоапарата ? ... какво виждаш? ... къде ме слагаш – на рафта? ... в тефтера с бройките? ... в мимолетното си желание? ... в сърцето си? ... във всяка една от клетките си? ...... а дали ме виждаш изобщо ?!!! ...’
‘Това съм аз ... а ти ... ще можеш ли да ми предложиш попътен вятър към мечтите или ще ми подрежеш крилата ... ?’
‘Това съм аз ... ще ме водиш ли за ръка или ще тичам след теб ... ?’
‘Това съм аз ... моето тяло бушува от хормони, моята плът иска деца, моето остаряващо тяло си е мое и аз съм заключена и подвластна на него ... то се нуждае от прегръдка и смачкване, нуждае се от теб, нуждае се от всичко живо на земята . ... Ти кой си ... ти можеш ли да ми го дадеш ? ... можеш ли да си до мен до хоризонта? ...’
‘ Това съм АЗ и моите очи Искат и Обещават те !
...........
Дощя ми се да съм на мястото на фотографа ... така за миг ... знам , че на мен няма да се усмихнеш така, но все пак ... седнал съм и си чаткам по клавишите, нещо от вътре ме гложди от такава виртуална възможност да потъна в този миг ... ей така – без никакви ангажименти, просто крадейки момента от тебе и от фотографа ... да изпитам ...
© Пламен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Пенелопи 🤩
-
Когато в очите бушува многочувствен ураган,
често се случва да останеш и недоразбран...
Харесах стилът ти -
'Ракия Пещерска Отлежала + чаша Мека топлина 0.7л ... аромата на ванилия, нежната мека структура, изискания вкус на изсушени ванилови зърна и ...'........ Блу, и аз намерих в нета короната , всъщност и двете значат 'Омайване', само че това с короната вредяло впоследствие на черния дроб, а моето е като чашка кафе, пълно с антиоксиданти с мимолетно положително въздействие 🙃
-
Хареса ми. Ама като прочетох "мека топлина" тръгнах из нета да търся колко звездички има на етикета. Оказа се, че звезди няма, има корона.
-
Зиги, понякога някоя снимка ме грабва ... като https://otkrovenia.com/bg/fotografia/dragoslava , там бях сложил сходен коментар ... 'Страхотна снимка , благодаря на редактора, че я е извадил от архивите. Обикновено снимките са еднопосочни - застават срещу тебе и ти казват - красота, ужас, безвремие, нищожен си, смей се, плачи ... Тази снимка е интерактивна - без всякаква предистория и без преструвка казва - Това съм аз, хайде да поговорим, толкова неща съм видяла ... с риск да ми се смеете ще кажа, че чувството е същото, както и когато хората гледат усмивката на Мона Лиза и никой не може да я разгадае ...'
-
Ех бре Пламене бре… как пишеш само! Моментен облик на красота и многопластовото в душата. Даже нямам какво да коментирам, освен че предполагам знаеш, много ти се възхищавам!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
