Проглас за покоя

... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!

  Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!

  Вгледай се в сърцевината си и виж как се спуска златният прах от Светия Дух, как шепти вълшебно и носи изцеление и мир!

 Разбери - този миг на покой не е безпосочие, а глътка въздух преди следващите стъпала нагоре!

  Всяка златна прашинка, поета от духа ти е сила и мъдрост за следващата крачка!

  Не е наказание покоя, а размисъл и събиране.

  Не е покой златният дъжд на Духа Свети, който милосърдно те изпълва с огнена сила!

  Той е урок за търпение и смирение, усет за изпълненост.

  Защото що за крачки ще са тези, които нямат посока и сила?

  Що за вяра ще е тази, която не е изпълнена с огън?

  Поеми с любов лековития златен дъжд в същината си, човече!

  И не ропот, а възхвала ще извика душата ти към Духа Свети!

  Сега и винаги, и во веки веков.

  Амин.