Преживях и зимата. Студът, бялото, сивото, черното, мръсното.. Спасих се. Избавих се. И самотата не успя да ме бележи с мръсните си нокти. Топлите дрехи, виното и мечтите ми помогнаха да се преборя. Денят расте. Расте и разнообразието. Природата се събужда, а с нея новото и красивото. Като че ли и хората се събуждат от зимен сън, заедно с костенурки и таралежи. И ние като животинките, носим собствения си товар и зима, и пролет, и лято, и есен. Сезоните се сменяват, а промяната се отлага за "по-натам"... Пролет е. Нека да е днес.