Изминаха много дни и нощи, в които не намирах отговор на въпросите си... много часове, които пропилявах... много мигове, които не изживях докрай... В живота ми настъпиха много промени откакто съм се родил:
- променях в какви ли не крайности възгледите си, само за да разбера какво искам...
- променях се и аз, за да мога да бъда доволен от себе си...
- преценявах, претеглях, преброявах... мислех... все за едно - как да бъда по-пълноценен, не само за мен самия, но и за другите...
- бях луд
- бях лош
- бях добър...
- много грешах, много пъти бях прав... но никога не се съмнявах, че ще успея
- претърпях много нещастия, много тъга, много несполуки... но всичко ми минаваше изключително бързо...
Но сега... съм в друга крайност - любовта... Отначалото много хора ми казваха, че това е просто етап от живота ми... че ще ми отмине с времето... че е просто забежка... И сега пак се промених - но не съм доволен от себе си... и съм сигурен, че не съм само аз недоволният, мила... И с теб бях луд, бях лош, бях добър... И с теб много грешах и бях прав... Претърпях и много нещастия, много тъга изживях и много несполуки... но все пак - дори един момент... който и да е... откакто сме заедно, знам, че ми носи повече щастие, отколкото през останалата част от живота ми... И сега има неща, за които не се съмнявам... Като например, че това не е "просто етап от живота ми" ... а по-скоро смисълът му... че те обичам повече с всеки ден... че имам нужда от теб, за да живея... но не съм сигурен за това дали ще мога да успея... да бъда достатъчно добър... защото момиче като теб заслужава най-доброто, най-истинското и най-силното... Сигурен съм и че аз най-истински и най-силно те обичам... от когото и да било на тази планета... или на която и да е друга... но май не го показвам по най-добрия начин... Затова има какво да искам от себе си още... има какво да ме кара да продължа напред... и се надявам, че ти винаги ще бъдеш там... където детето в мен все още не спи... където само ти властваш... и никой друг... И все пак има и нещо, което не ми минава така изключително бързо... и знам, че няма да отмине лесно... И то се крие във всяка една грешка, която съм направил спрямо теб, мила... всеки един път, в който съм грешал... всяка секунда, в която не съм достатъчно добър, за да разбера какво точно е "най-доброто"... НО, мила моя, човек се учи докато е жив... аз не само ще се уча - но и ще те обичам! :*