Времето си тече...
Ровех се из записките си от университета, когато попаднах на рисунка с пропукан пясъчен часовник. По принцип аз не рисувам. В редките изключения, когато това се случва не мисля много, просто оставям молива сам да си върши работата. Сега, няколко седмици по-късно се замислям за това и разбирам.
Живеем си живота както уж намираме за добре, нали така. Обаче понякога се оставяме на течението и пак така понякога то ни отвежда към сива монотонност. Ако се замислим за вчера или по предния ден, едва ли ще видим нещо необичайно. Обаче ако хвърлим по-мащабен поглед над нещата, картинката се променя.
Не е нещо необичайно по това време на годината всеки от нас малко или много да си прави равносметка за това как се е стекъл живота му от миналия 31-ви декември насам. Несъмнено, ужасно много неща могат да се случат за дванадесет месеца, но по-важното в случая е какво остава в (от) нас след като те са отминали.
Повечето от нас си мислим, че имаме цялото време на света. Всъщност врем ...