Шепичка златни зрънца
Тъй както вятърът отделя зърното от плявата, така и Животът отсява онези, които не си тежат на мястото. Постепенно, с годините се научих, да бъда едновременно и сито и вятър и да оставям до себе си неща и хора, изпълнени със смисъл, вяра и надежда. Понякога реколтата не е богата - в дланта ми се мъдрят само няколко зрънца. Но те са безброй пъти по-ценни от стотиците крини плява, които времето не спира да насипва в краката ми. От всяко такова зрънце, пониква ново приятелство, избуява отново Любов, или изгрява като красиво утро нова надежда. Смисълът на това - да пресяваш непрекъснато, се крие в желанието, ти самият, да посяваш зърното за все по-благодатен хляб за онези, които идват, или ще дойдат след теб. Защото такава е повелята на Живота. Такъв е пътят на Истината - труден, неведом, но засищащ духа, подобно на прясно изпечен дъхав хляб. И когато в края на своя ден, се обърнеш назад, да виждаш, как, чак докъдето стига погледът ти, нежно се полюшва от вятъра море ...