Просто една мисия - 3 глава (Наруто фенфик)

Трета глава

Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и  да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак си успокояващ. Наруто изпи поне 2 чаши, които му помогнаха да се отърси от недоспиването предната вечер.

Хината пропусна закуската с извинението, че трябва да оправи сметката със хотелиера. И след като всичко беше изядено и платено, те отново тръгнаха на път...

- Знам, че е странно, че питам още сега, точно след закуската... ама къде възнамерявате да спрем за обяд? - леко смутено попита Кота.

- Хм... да видим... под някое привлекателно дърво, с плътна сянка и ако може с магазин за рамен отдолу! - подхвърли замечтано Наруто.

Леко развеселена, Хината отговори по-точно на зададения въпрос:

- Мисля някъде по средата на пътя, може зад онези хълмове... какво ще кажете?! Наруто?

- И без магазин за рамен - подхвърли той и се разсмя - става... звучи добре, с това темпо ще сме там точно за обяд... Кота, ти? Хей... Къде е Кота?

Наруто и Хината започнаха да се заозъртат за спътника си, но него го нямаше... викаха го и се лутаха в търсенето му когато изведнъж той цъфна отзаде им с лека шеговита усмивка.

- Тук съм... какъв е проблемът?

- Какъв ли... абе, човече, трябва да те пазим, а не да те издирваме... къде беше?  - измрънка Наруто с нотка на облекчение.

- Ами... аз така... поливах едно храстче, ако ме разбираш... - смотолеви на ухото му Кота и се извърна смутен към Хината.

Тя разбра, че това не е за нейните уши и възкликна фалшиво  въодушевена:

- Е сега, след като сме всички. Можем да тръгваме... нали?

- А! Да – казаха другите двама, стреснати от момичешкия изблик.

Времето си се нижеше и разговорът им с него. Наруто беше учуден как така Хината още не е припаднала, а и още повече как така не е започнала да кръстосва смутено пръсти.

Към пладне вече бяха стигнали до уреченото място. То беше перфектно закътана малка горичка със прошарена сянка и хладен за топлото време ветрец. Групата седна и започна да разопакова провизиите си. Наруто извади 2 смачкани, но определено големи сандвичи, Кота една оризова топка, а Хината една голяма кутия. Постави я на земята и бавно я отвори. Беше пълна със странна смес - нещо като супа, която не беше варена... или направо - само вода с моркови и чушки. Кота и Наруто погледнаха отвратени кутията, а после и Хината с въпросителни изражения. Кота наруши обхваналото ги мълчание.

- Ам... Хината, извинявай, че ти се меся, ама...

- Ти в ред ли си да ядеш това!? - уплащено извика Наруто - Това... това... нещо... моля ти се, не знаех, че в Хиуга ви измъчват така! Вземай този сандвич - каза решително той и и набута в ръцете единия смазан пакет.

- Аз, хм... Наруто-кън... аз това... на диета съм и за това... - смотолеви момичето и започна да плете пръсти пред гърдите си... - не че искам да те обидя... ама съм точно на края и не бих искала да я разваля. Съжалявам наистина...

- А... о... - Наруто я изгледа странно, сякаш се възхищаваше на смелостта ù да се лиши от хубава нормална храна, но в същото време някак си беше щастлив да види как Хината си връща част от стаите навици. - Няма нищо, и без това моите сандвичи не струват - каза той и се разсмя.

Хината се бе зачервила и отново се чувстваше като малкото срамежливо момиче, но това ù положение не продължи дълго. Иззад храстите се промъкнаха няколко фигури - бяха на възрастни и се движеха бързо...

Каквото се бе случило, беше станало само за секунди. Спокойният обяд с леко неловката сцена се преобърна на паническо търсене на кунаи и други оръжия. Наруто се беше изправил срещу 4 от големите фигури и се приготвяше да направи клонинги, а Хината се зае да измъкне Кота от ситуацията. Заведе го при едно дърво и му каза да стои там. Нямаше начин да е до него, когато Наруто се биеше сам с враговете. Тя се запъти на бегом към мястото, на което до преди броени секунди се готвеха да обядват...
 - Бякоган!!! - изкрещя Хината...

Гледката, която се разкри пред нея, беше смразяваща – не беше по-ужасна и от най-лошите ù кошмари. Наруто! Безжизненото му тяло... проснато на земята... и хора, поне 5-6 човека заобиколили го като хиени... Хината не можа да си поеме въздух, сякаш бе станал течен и я даваше. НЕ... не можеше това да е истина. Тя се запрепъва към мястото, на което до преди секунди се бяха готвели да обядват, когато пристигна, видяното отблизо беше много по-страховито.
Кутията с обяда ù бе счупена, а супата в нея се беше разляла, морковчетата стигаха чак до наръфания сандвич на Наруто. От оризовата топка нямаше и помен, освен 1-2 зрънца, които изпъкваха на прашната земя. Прошарената сянка на гората сега беше твърде тъмна, спокойният шум на листата и песента на птичките беше изчезнала и сега се чуваше само страховито жужене, което я побъркваше. Тя видя тялото на Наруто проснато на земята като ненужен парцал и не издържа... не понесе отпуснатото му лице и подбеления поглед. Втурна се - не я интересуваше какво ще стане с нея... трябваше да го измъкне от там. Започна да се бие, в ръката си имаше само един кунай и реши да го използва по предназначение. Замахна с него към най-близко стоящия до нея и му нанесе дълбока и смъртоносна рана, за втория нямаше време да замахва с нож - удари го в сънната артерия и той се строполи на земята. Запъти се към третия със сила, която не бе усещала в себе си до тогава. Но изведнъж освен силата усети и още нещо... болка, пронизителна, неописуема болка, болка, обхващаща я цялата. Погледна надолу и видя как един от чуждите нинджи бе забил късия си меч надълбоко в плътта ù. От корема ù бликаше кръв, много кръв за секунда и тя цялата бе в кръв... усети как панталоните ù подгизнаха... погледът ù се замрежи. Сега бякугана нямаше да ù върши работа, колената ù се подгънаха и тя усети как цялата тежест на тялото ù се изсипва надолу... човекът, който беше забил меча си в нея, го извади от раната и оттам се появи още кръв. Хината се замисли - ”Кой би помисли, че човек може да има толкова много кръв?”... тялото ù натежа още повече и тя се олюля. Един от присъстващите се изкиска тихо и прошепна на застаналия до него:

- Тази вече е некролог!

Изработка:shmatity (демек аз^^)
Редакция: termani