3.01.2024 г., 13:50 ч.

 Прозрачен затвор - 28, 29, 30 и 31-ва част 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
323 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части « към първа част
13 мин за четене

Прозрачен затвор

 

Конкретната част 28 не се препоръчва за лица под 18 год. възраст

Част 28

Устните ѝ имаха още вкус на уиски. Но въпреки това вкуса му хареса. Кольо хвана за дупето Чарлолета и я повдигна, после я подпря на стената. Водата не спираше да тече върху тях, а виковете на момичето ехтяха в банята. Когато приключиха се бяха излегнали чисто голи на едно от огромните кресла. Тя се притисна в него и му прошепна:

- Имах нужда от това, но май и ти ...?

- Да, но сега ми е кофти, защото аз съм обвързан! – отговори уморено Кольо.

- Тя ще те разбере! Аз бих! – тя се надвеси над него и бавно облиза носа му, после езика ѝ облиза устните му. Кольо се усмихна и нежно хвана езичето ѝ с устни. Последва страстна целувка, която Чарлолета използва за да се намести върху него. Той я до намести, където искаше и тя изпъшка от задоволство казвайки:

- За това няма да ѝ казваме, ах...ааа...ох... – тя се изправи и почна да се поклаща, а малките и гърди играеха нагоре, надолу. Кольо ги пое в шепите си правейки физиономии от удоволствие. След което я преобърна и пое сексуалния контрол, тя застена още по отчетливо и силно. Удоволствието и за двамата беше неописуемо. Той се надвеси над нея и почна да си играе със зърната ѝ с език. Но тя изведнъж спря да вика, измъкна се и леко го бутна. Кольо я погледна стръвно, а тя се обърна и му подаде дупето си. Той се усмихна и удоволствието им продължи...

Кольо гледаше през прозореца космоса, когато Чарлолета се приближи и попита:

- Сега, какво ще правим?

- Стигнахме до тук, трябва да разберем кой управлява този огромен звездолет и за къде пътуваме. – отговори той поемайки целувката ѝ. Тя се усмихна и каза:

- Не свиквай с младото гадже... – после пъхна ръката си в бельото му, а Кольо отново бе готов за подвизи. Но този път извади ръката ѝ и каза леко подразнен:

- Няма, ще приключим веднага! Това беше момент на слабост!

- Момент? По скоро два момента! – засмя се тя. После го погледна с най-сексапилния си поглед и попита повдигайки леко нощничката си: - Сигурен ли си? – после се приближи и се притисна към него и почна да облизва и целува гърдите му. Нежно се спусна по-надолу докато не стигна боксерките му. Те бяха издути, а я се ухили поглеждайки ги. Захапа ги със зъбки и почна да ги смъква, когато Кольо я спря с думите:

- Недей! – тя се изправи после го целуна по гърдите и почна да тича около креслата. Спря зад едно кресло и му се изплези, казвайки:

- Не ти стиска...- тя отново се изплези и леко захапа устните си.

- Ей, не се закачай... – каза закачливо Кольо, и изведнъж стана сериозен загледа се зад нея и каза:

- Ела насам! – тя пак му се изплези, смъкна презрамката си показвайки част от гърдата си и типично по детски каза:

- Няма пък! – тогава се обърна и изпищя падайки по гръб. Зад нея стоеше огромно бяло същество с големи като за неговия ръст черни пеперудени крила. То направи грозна разгневена физиономия и разпери крилата си. Чарлолета отново изпищя и побягна към Кольо...

Част29

Кольо застана пред изплашената Чарлолета и погледна в очите сериозно, ядосания крилат гигант с думите:

- Преди да ни убиеш кажи ни защо ни държите и източвате живеците ни?

Съществото като чу тези думи прибра крилата си и седна на едно от креслата, което му беше по мярка и каза с грохотен дебел глас:

- Аз не ви държа тук! Аз съм просто поредния затворник! -Кольо и Чарлолета го погледнаха със съмнение.

- И не знаеш кой ни държи? – попита Кольо, смело се приближи пред крилатото същество. То се размърда в креслото премляска звучно и каза:

- Не съм казал това! – съществото поклати глава и поде отново:

- Държи ни вселенотворно същество. Вас хората ви превръща в свои слуги, които контролирате нас и другите пленени същества за да поддържаме това място.

- Искаш да кажеш, че всички прозрачни пипаловидни същества са били хора като нас някога? – каза Кольо с виновно изражение. Съществото кимна тежко след, което констатира:

- Значи вие сте бегълците, които търсят?

- Да... – каза Кольо свел глава. Чувстваше се виновен за отнетите животи и не осъзнаваше, че разговаря с извънземно разумно същество на своя роден език. – Искаме просто да си отидем у дома при близките ни.

- Разбирам ви! Ние също... – в стаята бяха влезли още четири огромни бели гиганта. Всички с черни крила. Съществата бяха голи, както и съществото, което седеше на креслото. Те нямаха изявени полови органи като хората. Въпреки изключителната им близост с тях по външен вид. И въпреки това сред последно дошлите се отличаваха две. Те изглежда бяха женски.

- Да повикам ли прозрачните? – попита една от тях. Седналия крилат гигант я погледна с пренебрежение и каза рязко:

- Не, да се оправят! – след което всички седнаха по креслата си.

Чарлолета го погледна със страхопочитание и каза плахо:

- Благодарим!

- Ха-ха... – разсмя се първодошлия гигант. – Недей, те ще ви намерят. Просто не искам да им помагам. Контролното табло пред него се бе появило в момента на сядането му, а сега той натисна два бутона и си качи огромните крака на таблото.

- Вие какви сте? – полюбопитства Кольо, след което се усети, че се разбират, както се разбираха и със съществото, което каза, че е от Плутон. – Срещнахме едно същество от раса „кло“ и каза, че е от Плутон? Интересно как и с него и с вас се разбираме без проблем?

- Кло? – учуди се гиганта. – Не сме ги чували.

Той погледна другите, но и те учудено поклатиха глава. Не бяха чували за такава раса.

- Не знаем как се разбираме. Тук всички се разбират! – каза едно от съществата.

- Ей, грамадните как да ви наричаме аз съм Чарлолета? – вече без притеснение каза момичето с цветните плитки. – Той е Кольо!

- Аз съм Дрезд, Ар, ААА, Милл и Крок... – посочи всеки поотделно като започна от тези, които приличаха на женски. - Ние сме космическа раса. Не ни трябва даже кислород, който ползвате вие. Нямаме планета. Ние сме изследователска раса, обикаляме вселената и изучаваме другите раси. Така попаднахме на вселенотвореца дето ни държи.

- А, кои са тези вселенотворни същества? – попита Кольо.

- Те... – спря се Дрезд загледан в бутоните пред него. Поклати глава и отговори: - Те са създали вселената, създали са всичко! Те са всемогъщи, може би даже са богове.

- И все пак могат да бъдат победени нали? – попита и Чарлолета.

- Не знам! – някакво соленообразно кубче като прашинка за тях падна от окото му. Последва я следващо и следващо. Сякаш Дрезд плачеше, но сълзите му бяха като сол, кубчести прашинки сол. Двамата човеци усетиха мъката му и замълчаха докато една от женските гиганти не се изправи и проговори:

- Дрезд загуби брат си в последния бунт, който организирахме. – каза ААА. Тя също избърса кубчестообразните си сълзи. Кольо вдигна едно кубче от земята. приличаше на кубче за лед но по-голямо, като голяма бучка сол!

- Искате да кажете, че сте се примирили? – кресна Чарлолета изведнъж. Гигантите я погледнаха после погледнаха Дрезд. Чарлолета се разходи пред тях като на дефиле, но беше скръстила ръце. Тя леко се приведе после се засмя като някаква вещица. Когато се укроти каза с насмешка: - Вие сте най-висшата форма на съществуване, която съм виждала. Огромни, силни, крилати и страшни сте, и сте се предали пред....-тя отново се разходи. После пак застана пред тях, поклати яростно глава и отново поде: - Пред какво? Пред едно същество! Каквото и да е то, вие сте повече, то е едно, а от днес имате и нашата подкрепа... – тя разпери ръце, след което потърси погледа на Кольо, който кимна и застана до нея.

- Права е, ние сме хора двамата. Имаме своите недостатъци. Но вие познавате вселената, имате познанието за други раси, може би и технологии?

- Това същество е много могъщо...- свали краката си от пулта за управление Дрезд. Като се изправи каза с заплашителен тон: - Няма да допусна някой да говори за бунтове в тази зала! Не искам да губя повече никой!

- Ти си страхливец! - каза Чарлолета и хана под ръка Кольо дърпайки го на страна. Дрезд изрева и тръгна към двамата човеци, но Ар и ААА го спряха:

- Дрезд, права е! До кога ще търпим това? – каза с много мил и сладък женски гласец Ар. – Гро бе мой съпруг и искам да бъде отмъстен!

Солените прашинки се стичаха от очите на женската гигантка. Дрезд я прегърна после погледна ААА която кимна, другите двама гиганта също станаха и един подир друг казаха, че са съгласни.

Чарлолета се усмихна и каза:

- Значи ни трябва план...

Част 30

- Разкажете ни последния бунт, как се провали? – попита Кольо.

Ар отиде до прозореца и застана с гръб към тях, а другите крилати гиганти я загледаха внимателно от креслата си. После Ар почна да разказва:

- Когато взехме всички очи на прозрачните... – от нейните очи започваха да се откъсват солени късчета колкото купчета за лед. – Всички очи едновременно се активираха. Пред нас се отвори огромна зала. Никога не бяхме ходили там, въпреки, че кораба е конструиран от нас. В началото беше празна. Ние я разглеждахме с любопитство, и тогава всички чухме глас, който ни каза, че е време да се върнем да си вършим задълженията. Тогава Гро водеше бунта. Той бе по-големия брат на Дрезд. Гро извика, че ще избием всичко, което се опита да ни спре да си тръгнем. И гласът каза да върви. Пред нас в самата зала се отвори портал, през който да преминем свободно в космоса и да продължим вечния си път, както правехме преди да се озовем тук. Гро премина пръв и всички го видяхме как изгоря. Гласът ни подкани да вървим и ние, но ние не посмяхме. Тогава Дрезд го попита кой е и какво е, и гласът му каза, че той е те. Те били вселенотворци и той е един от тях. Тогава пред нас се показаха множество картини как се сътворяват цели вселени, после те изчезваха и се сътворяваха следващите. Показа ни как сме били създадени, как са били създадени планетите и звездите. Ние видяхме всичко и се пренесохме отново тук. Така продължихме с управлението на „Края“.

- „Края“ – повтори Кольо. – Съществото, което видяхме в студената и тъмна стая каза, че космоса е „Края“, а Плутон те наричали „Началото“! Под те имам предвид неговата раса – „кло“!

Крилатите гиганти се спогледаха и тогава Дрезд се изправи и поде:

- Сред народа ни има една поверие, че космоса е и началото и края на вселената на всичко. Но проблема е, че ние не знаем кой е този вселенотворец! Как ще победим нещо, което не знаем какво е!

- С желание и обединеност! – отговори Кольо. – Когато тренирах Самбо преподавателя винаги ни казваше това, което пише на народното събрание: „Съединението прави силата“! Трябва да съберем всички същества, които сме покорени тук на този огромен и мистичен звездолет.

- Но той е огромен! – загледа с почуда Дрезд. – И като казвам огромен, в него могат да се съберат планети, звезди, даже галактика!

Кольо гледаше стреснато, но Чарлолета го хвана под ръка. След което той я прегърна през рамо и каза:

- А, какво губим ако опитаме?

- Живота си! – каза Дрезд.

- Живот в който да стана прозрачно същество и да служа на

невидим господар, благодаря! Предпочитам да умра но да знам, че съм опитал!

Петте крилати гиганта се изправиха и кимнаха...

Част 31

- Как ще ги освободим? – попита Дрезд.

- Първо трябва да разберем колко раси има на звездолета, а след това трябва да ги убедим! – каза Кольо. – Но преди да почнем имам един въпрос?

Всички се вторачиха в него с любопитни изражения, даже Чарлолета.

- Как така при вас няма прозрачни, и как сте петима? – попита Кольо. – Ние бяхме по сами в помещение, както и онова същество от Плутон?

- Трябват петима за да управляват кораба, за това сме пет. –започна да се оправдава Дрезд. – Колкото до прозрачните, се разбрахме да не идват тук, че сами ще се контролираме. Но това не значи, че не идват да ни донесат храна или да ни нагледат.

Кольо извади от бельото си един чифт очи и му ги подаде. Гиганта се наведе и внимателно ги взе в шепата си.

- Предполагам знаете как да ги ползвате? – попита Кольо когато гиганта ги погледна от близо.

- Сега е добре да вървите! – каза Дрезд. Кольо кимна и хвана под ръка Чарлолета, която им помаха. Те застанаха до една от стените и Кольо подхвърли две от очите, те пламнаха, след което пред тях изплува от стената дръжка. Последва появяването на рамка. Кольо погледна към петимата крилати гиганта, те му кимнаха и той отвори врата. Пред тях се отвори една прекрасна градина с цветя. Когато преминаха през праха врата се затвори и изчезна. Над тях грееше слънце, около него на небето имаше малки облачета. Кольо и Чарлолета примижаха докато свикнат с естествената светлина. Цветята бяха на всякъде и всичките бяха прекрасни. Имаше лилави, жълти, червени, даже бели цветя. Чарлолета се усмихна и извика:

- У дома сме си на Земята! – после заподскача.

- Не съм обеден, че това е Земята! – каза сериозно Кольо.

- А, къде да е? – тя се опита да откъсне едно цвете и чу силен вик:

- Нееее, боли.

Чарлолета се спря и погледна Кольо, който очевидно също бе чул този вик и се оглеждаше.

- Кой го каза? – попита тя.

- Аз! – чу се отново същия странно-тайнствен глас. И двамата се спогледаха, после погледнаха цветето. От него се чу и следващото изречение:

- Браво, успяхте да ме фокусирате!

- Живо растение? – каза Чарлолета, след което се чу хорово:

- Не е само...

 

Костадин Койчев - Kovak

 

Следва...

© Костадин Койчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??