Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглеждаше смутен, но и самоуверен. Не знаеше как да започне разговора, затова му помогна. Заповядайте, слушам ви. Искате ли чай? Не, благодаря. Кажете, за какво става въпрос? Няма от какво да се безпокоите, всичко, което кажете, ще остане тук. Става въпрос за сина ми, започна човекът. Да? По принцип, всичко е наред с него, но всъщност има проблем. Продължете, слушам ви. Синът ми от време на време споменава някакви струни, които въртят света и управляват всичко, или нещо от сорта, не го разбирам добре. Но вярва, че тези струни са в основата на живота. Да, подкани го отново той, и кое в това ви притеснява? Ами, синът ми се държи нормално, има приятели, има приятелка, справя се в училище, изглежда щастлив. Но тези струни, сякаш е обсебен от тях. Не зная как да ви го опиша. Хем е нормален, държи се абсолютно адекватно и добре, хем оставя някакво странно впечатление, сякаш се намира някъде далеч едновременно. Зная, че ако отида при стандартен психолог, ще ми каже, че момчето е добре, че това са странностите на възрастта. Но аз виждам друго. Има нещо много особено, някаква странност, която не съм срещал друг път. Нещо по-конкретно в поведението, някаква ситуация, която да илюстрира нещата? Не, става въпрос за цялостното поведение и настроение, за емоциите... тези струни... той вярва в тях с цялата си душа, сякаш са религия. Като обсебен е от тях, макар да изглежда нормален. Казвам ви го като баща. Изглежда наред, но всъщност не е. Пречупва своя свят през тези струни и това ме плаши. Ще ви разбера, ако откажете да се занимавате с това... Аз самият съм объркан, не зная как да го опиша... Моля ви, поговорете с него. Ще ви платя, колкото трябва, дори да кажете, че не е за вас. Не зная как да му помогна, а чух за вас хубави думи. Объркан съм и не зная към кого да се обърна. Момчето ще пожелае ли да говори с мен? Да, ако го помоля, ще ме послуша. Ще поговоря с него, кога ще може да дойде? Утре, по същото време, ще бъде ли удобно? Да. Какво ще ви дължа? Засега нищо, ще се видим утре. Благодаря ви, лек ден. Всичко хубаво.
Струни, интересно... Той облече анцуг и фланелка и излезе на улицата. Беше хубав ден, топъл. Облаците бяха бели, в най-различни форми. Красиво. Седна в близкото кафене и си поръча кафе. Беше вкусно. Телефонът пак звънна. Мая. Добро да е. Да, в кафенето съм. Ела, ще те изчакам тук. Мая беше страхотна, обичаше я истински. Смисълът на живота, така да се каже. Отидоха на кино, после у тях. След секс мислеше по-ясно. Тя беше гола и красива. Целуна я, стана и се прибра вкъщи.
Телефонът пак звънна. Да? Аз съм. Слушам ви. Да, заповядайте, ще бъда в кабинета. След малко се появи млада жена, с доста объркан поглед и самоуверени маниери. Здравейте. Здравейте. Как мога да ви помогна? Имам странни сънища, които се повтарят и наяве. Сънувам вода в най-причудливи форми. Вода като хора, вода като дървета, вода като сгради, като улици, като облаци. Като се събудя, през деня срещам нещата от сънищата, в нормален вид, не като вода. Това продължава вече със седмици. Луда ли съм? Защо мислите, че сънувате вода? Нямам представа. Имате ли страх от водата? Не, редовно ходя на море, мога да плувам добре. Разбирам... Ето какво ще направим. Всяка нощ ли сънувате? Да. Запишете подробно какво сте сънувала тази вечер и ми го донесете утре по обяд. Ако имате добри спомени, запишете и нещата от други сънища. Ще се видим утре на обяд, дотогава ще помисля как ще мога да ви бъда полезен. Няма от какво да се безпокоите, сънищата са прозорец към нещо по-голямо от нас. Просто ще отворим широко прозореца и ще дръпнем пердето. Благодаря ви. Няма за какво, ще се видим утре. Не ми дължите нищо засега. До утре.
Вода, струни... Интересно.
***
© Нико Ников Всички права запазени