Скъпа птицо пред полет,
ето ни сега нас, младите врабчета...
Седим пред тебе и се усмихваме...
Тихи сме, както никога...
Не знаем какво да ти кажем...
Чудим се... помниш ли как всичко започна с него...? Мислиш ли за него сега...? С напрегнатия ритъм на сърцето съзираш ли го... Защото Той... Той е животът. Ето го там. Стои и те очаква. Гледа те с ласкави и загрижени очи... Шепне ти: „Колко си пораснала... Как красиви са станали крилете ти...” Ти мълчиш. Изглежда не искаш да го чуеш... А той продължава да се взира в тебе... Може би не знае, че те е страх, а може би и ти не си признаваш... Взирате се един в друг... тихи... а ти сякаш ще заплачеш... Оглеждаш се в огромните му кристални очи. Толкова пленителни, ала неясни... Ето, че сълза се стича от твоите. Ведрината за миг е изчезнала. Но той те обгръща с топлите си ръце. Чувстваш се спокойна...
Скъпа птицо пред полет...
Виждаш ли още онзи силует? Стои пред черната дъска, с ореол... Ала сега и той е притихнал... И той може би си спомня ка ...