Всеки ден на поляна в гората идваше един момък. Водеше овчица. Тя пасеше тревица, а той сядаше под едно дърво, изваждаше книжка и се зачиташе в нея. Понякога свиреше на проста овчарска свирка. Птиците се заслушваха.
Момъкът обичаше тази полянка – за тишината тук, за ручейчето, което даваше живот на тревата и цветята.
Горската фея знаеше всичко. Виждаше всичко. От дълго време наблюдаваше момъка. Харесваше, че е тих, ученолюбив и добър. Виждаше, че е много самотен. Имаше само овчицата.
Един ден на полянката израсна брезичка. На нея започна да каца птица. Красива птица с красиви пера. Тя свикна с момъка и той с нея.
Една сутрин намери птицата на земята. Взе я в ръце. Погали я. Целуна я по главицата.
О, феята виждаше всичко. От целувката птицата се превърна в девойка. Каква радост беше само. Хванаха се за ръце двамата и тръгнаха към дома. След тях вървеше овчицата.
Заживяха в сговор младите хора.
Често ходеха в гората на тяхната полянка. С тях пак беше овчицата, но вече с малко агънце.
© Харита Колева Всички права запазени