Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
   Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края му аз пак обичам да похапвам пуканки. Ако и филмът да не ми хареса, удоволствието от пуканките си  остава трайно. Сякаш филмите са създадени, за да ядеш пуканки, гледайки ги. Без тях филмът не е същият, не те завладява изцяло, докато имаш ли пуканки до себе си, всичко се променя и придобива други измерения. Обичам да гледам филми и да похапвам пуканки, а теб обичам повече...
Когато ходя на кино, задължително си взимам пуканки, дори преди да си взема билет за филма. Ако не отида на филма, пак си взимам пуканки, разочарованието от това, че не съм изгледал филма, изчезва като светлината на залязващото слънце, тя е заменена с удоволствието и вкуса на пуканките... След филма паля цигара, замислям се, вдишвам дълбоко цигарения дим, оставям го да изпълни дробовете ми изцяло, наслаждавайки се на задоволената жажда за никотин, мисля за много неща, за филма, за изминалия ден, за утрешния ден, питам се защо не съм пил кафе още, изпитвам силна нужда от кофеин, чудя се какво ли ще правя сега, а откъде мога да си взема кафе по това време? Липсва ми, да... Къде ли е, с кой, какво ли прави? Защо не съм до нея, а толкова искам да съм... Как се чувства, дали мисли за мен както аз за нея, дали е самотна, дали и липсвам, дали ще я сънувам, о, да, определено ще я сънувам, надявам се утрото да дойде по-бързо, за да я видя, най-после, за да я целуна и  прегърна, а дали тя го иска колкото мен, всъщност е толкова близо, и толкова далеч, близо до сърцето ми, близо до мислите ми, близо до мечтите, близо до звездите, грееща като слънце в пролетен ден, нежна и лека, докосваща кожата, без да я наранява или кара да се отмести от силните лъчи, пееща, играеща като дете в пролетен ден, сладка, непоносимо истинска, точно като пуканките, обичам пуканки, но нея повече.
    Всички мисли са обсебили съзнанието ми, осъзнавайки късния час, нейната липса, очите, които молят за часове сън и сънища, да сънищя и моето бебе в тях, розов сън, розов блян, докосващ небесата...
    Хващам такси с пуканки в едната ръка, сякаш не желая да се разделям с тях, тях обичам, но нея повече. Прибирам се - късно е вече за филми, но не и за пуканки, изпитвам насладата от всяка хапка и хрупкащия вкус, който те издават, сетивата ми са спокойни, а от мен лъха нежност и чистота, само очите ми копнеят за сън и да видят нея, денят клони към своя заник, а от нея няма и следа, само сладкия привкус от пуканките. Затварям очи с мисълта за нея и за пуканките, разбира се, знам, че тя ще е там - в съня ми, независимо какъв ще е той, знам, че ще е хубав, щом тя е в него, знам, че ще заспя бързо и неусетно, а на сутринта отново ще отворя очи и отново с мисълта за нея и за пуканките, разбира се. Лека и прохладна нощ, вятърът подухва, изчиствайки душите и сърцата на хората, само сянката на уличната лампа, играещ силует върху пустата улица, нощта замира в спокойствие и тъмнина, умира в прегръдките на тишината... Нека утрото дойде по-бързо, а с него и нейното лице - неземно красиво и нейната душа - чиста като лъчите на пролетното слънце...
   Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...