Purgatorium, Част първа

Purgatorium - Чистилище, (на латински “Purgatorium, да очистя, да пречистя) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в ЕДЕМ.
Само тези, които умират в състояние на благодат, но все още не са претърпели наказание заради греха си, могат да бъде в Чистилището, така че никой в Чистилището не остава в това състояние завинаги.

„Авторитетът е състояние на духа, на съединението на духа с Етера на битието. Авторитет може да е един символ, едно начало, едно понятие, което е в състояние така да взаимодейства с Общото, че да го постави в зависимо положение, при което Общото само се подчинява на Индивидуалното. Авторитетът е изначален, необусловим и непредвидим. Той е единоначалието, което сътворява и дава живот. Авторитетът е ЕДИНСТВО без разклонения и зависимости. Посоката на взаимодействие е винаги от Единството към Общото.

За по-нататъшно удобство термините, Автор, Авторитет, Единство, Начало, Безкрай, Безпричинност, Логика и Единомислие ще наричаме с един термин. Ще ги наричаме символно:

АЕОЛ

Логиката на тоя символ трябва да остане единствена, непоклатима и необорима в своята сила и последователност. Тя Е такава и такава ще остане завинаги! Трябва ли да бъде разбираема? Нужно ли е да се подава на умо-логически заключения и последователност от аналитично-синтетични раздробявания? Не!! Нейната изначална сила е в неята необрушимост във времето, пространството, дори извън пределите на Пространствено-времевия континиум. Аеол надвишава по своята необозримост и единоначалие дори безпределността на Вечната Сингуларност.

АЕОЛ е над „всичко“, над „всички“ и над „всякога“!

Като единствен и неоспорим авторитет Аеол диктува нормите на Логоса и принципите на всемира. Законите, произтичащи от тези и от всички останали норми са всевишни, всеобхватни и неоспорими. Всички останали производни са безусловно подчинени на тези закони.

И понеже започнахме да говорим за ЗАКОНИ, то нека да формулираме един от най-изначалните, всеобхватни и всеприложими Закони.

Ю ЗАКОН ПРИМА: Всеобхватните логически последователности (Закономерности) от трето и по-ниско ниво никога, по никакъв начин и безусловно не могат, нямат и никога няма да имат понятие за АЕОЛ!

СЛЕДСТВИЕ СЕКУНДА: АЕОЛ е познаваем единствено и само на БОГА, който пряко контактува с него и с останалите, по-низши, второ, треторазрядни и други Логоси. Бог се намира на второ авторитарно ниво и неговата аналитична степен се простира само до прякото изпълнение на последователностите, диктувани от Аеол.

АЛФА ТЕОРЕМА НА ЮВЕНАЛ: Бог не може да влияе на решенията на Аеол, но може пряко и с ПРАВО ПЪРВО да се възползва от всички сили, следствия и последователности на Ю ЗАКОН ПРИМА. Приоритетът е само и единствено на Бога.“

Сухите листа шумят тайнствено между пръстите му, докато ги разлиства. Думите попиват мигновено в разума без следа от някакво видимо усилие. Древния папирус сякаш сам разкрива тайните си и сам спомага да узнае изначалната истина. Нощта отдавна е превалила и с изненада вижда, че голямата стрелка на медния будилник се е отдалечила от красиво орнаментираната цифра Пет. Зората наближава, а с нея и деня, в който е призована да защити поредната степен от образованието си.

Готов е. Готов е не само да вземе поредния изпит. Готов е и е призван за нещо много по-голямо, велико и непреходно. Готов е за Славата на единствения, който е от Второ ниво. Знаеше добре това, но не бърза. Иска да сигурен в успеха си, а докато стане такъв ще използва времето, младостта и силите си да се подготви добре.

Докато заспива странен въпрос зачовърка личния му логос. Защо Теоремата на Ювенал да е алфа? Нима е била открита първа, преди Юзакона? Странно. И кой бе Ювенал? Не бе ли един обикновен смъртник от Сферата на Поруганата Римска Империя?? Imperum, още един термин, който го разярява. И как може един най-нищожен и преходен смъртник да напише една от най-важните Теореми на безкрая…? Трябва да провери тоя факт… „Как можах да го забравя…“

Сънят най-накрая го обори, когато първото зарево на Еон озари небосвода на Едем.

- Яхве, ставай мили… Време е за велики дела – гласа на Яшера, която трета вечер споделяше постелята и бита му дойде сякаш от най-цветната и уханна градина – Сгряла съм ти мляко и изгладих студентската ти тога. Готова е за изпита по Божествена вечност.