12.07.2017 г., 21:43

Пустинна история

1.3K 1 0
1 мин за четене

Живяла в пустинята една камила, в стадо от подбрани екземпляри. Била щастлива, защото усещала, че за водача на кервана не е просто поредната камила от стадото, а някак… по-специална. Винаги, когато имал възможност, той откликвал на камилските ѝ нужди – чешел я между ушите, приглаждал разрошената ѝ козина… И тя, както се полага, се опитвала да му е от полза, доколкото било във възможностите на една камила – внимавала да не изостава от кервана, да не се отклонява и на крачка встрани от маршрута, изпълнявала желанията му и винаги била готова да е до него, ако я повика… Когато бил уморен, тя с удоволствие присядала наблизо и с часове слушала гласа му и неговите разкази за разни интересни неща… Отивал ли водачът на дълги пътешествия, камилата се чувствала тъжна и самотна. Но винаги го чакала с надежда , защото той ѝ бил обещал, че ще ѝ даде знак, ако вече не му е нужна… И той се връщал… всеки път… досега… Един ден керванът се подготвял за поредното пътуване. Камилата била нетърпелива да поеме по пътя. Но нищо такова не се случило. Водачът я потупал лекичко по гърбиците, завързвал я за един храст… и керванът потеглил без нея… “Защо? ” – искала да извика тя. “Аз ти бях вярна, откакто ме избра в твоя керван! Бях търпелива, нежна, добра с теб… Бих взела и част от товара ти, ако бе ми позволил… Е, признавам, често бях досадна и невинаги успявах да те разбера… Но няма идеални камили…” За жалост, нямало как да бъде чута. Колкото и добър да бил водачът, не разбирал този специален камилски език. И така… керванът си вървял, вървял… водачът мълчал, мълчал… а камилата все чакала, чакала… Пустинна тишина… даже кучета нямало…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...