Тази сутрин ми се стори, че изгревът се случи по-бърз и прощално кръгъл. Потичах по ивицата в топлите следи на нощната вода и надникнах крадешком в торбичката на събирача на загубени вещи.
След две кафета със сметана и много захар завладях с шареното тяло на мексиканската си рогозка своето място – на поглед от вълните. Скоро първите посетители надпяха солото на прибоя с музика, с шум от припляскващи крила на чадъри и монолози на укротена от снощния махмурлук картоиграческа страст. Високото слънце вече не помнеше, че е било част от хоризонта. Наблизо едно момиче с престорена невинност се съблече по бикини. Продавачи на гевреци мятаха безгрижно остри пясъчни изненади с петите си, а десетина метра надолу две вестникарчета звънко разправяха новите заглавия. Обичам да наблюдавам хората и да си измислям случки за тях, но сега чаках семейството с трите деца и не можех да мисля за друго. Правех се на търпелива и спокойна, но отвътре растеше в мен като в приказка бобеното стъбло на любопитство ...