Пъпеши, дини и още нещо 1

                     Пътят ми минаваше покрай хоремага. И уж всички се оплакваха от ниски пенсии, а в това работно селско лятно  време имаше повече хора, отколкото мухи.

Поздравих, поръчах си кафе. Не, че в къщи нямах и не го правех по-хубаво, но казват това бил адет, или табиет, след работа из полето или лозето, както си изморен да пийнеш кафе, да послушаш преразказ на ТВ новините, цени на зеленчуци, карпузи, кауни...

- Е,Морски, добре че дойде, абе на бай Даньо внучката, оная каунената царица, те търсеше нещо. Е,за работа ще да е, магарето нали го търсят да носи на булката чеиза...та й казах да ти се обади около обяд де, у вас да те търси.

Засмях се, потупах го по рамо.

- Бира или кафе - попитах го

- Абе то едно такова никакво време,... ама хайде бира, не мога да ти откажа.

                     Всъщност, вуйчо е бил военен морски офицер, после в Търговския флот е плавал под чужд флаг, и изглежда никой не знаеше, че съм му племенник, а  ме мислеха за негов  син от някаква чужденка. И хайде ме прекръстиха ''морски'' за по-лесно.

А вуйчо от странстване по морета и океани така и не се ожени сериозно. Сериозно, защото имаше като военен, приятелка, но тя сякаш не бе чувала за воено морски офицер, че дългът е над всичко.

И след едно по-продължително плаване из Средиземно и Черно море, като се завърнал намерил бележка, че го напуска, намерила си друг по-сериозен мъж. 

Само помня, че мама  му каза ''- Бате, ще си намериш друго момиче '', но той така и не намери.

После започна капитан на риболовен траулер, после по чуждестранни кораби. Не го виждахме с години, само получавахме картички или колетчета от разни пристанища по света.

Разказваше когато бил Зам.капитан и ги нападнали сомалийски пирати с бързоходни катери, джетове.

Голяма част от екипажа били от военни училища, но работили като цивилен екипаж.

За около част сомалийците били потопени, само един катер успял да избяга . Изглежда Капитанът е поискал помощ и самолети от две военни бази отблъснали нова атака срещу кораба им.

Посетил е  самолетоносача ''Нимец'', разказваше какво е видял, как излитат и кацат самолетите...

- Ти защо не кандидатстваш във ВВУ, имаш данните, здрав си като името си, учиш чужди езици, математика, ще те приемат.

Мама беше малко против, но с татко и брат ми, я разубедихме. Вярно, бях по-едричък за пилот на изтребител, но нали има и други самолети и длъжности.

А вуйчо се пенсионира, реши да стъпи на здрава земя, купи къщата,лозе, ниви, инвентар и се преустрои на земеделски производител.

- Това е спокойното море, спокойния пристан за мен - смееше се той

- Бате, намери и жена бе, ще ти бъде по-лесно, ще си помагате в живота - не спираше мама

- Ех, Цветке, Цветке,... то вече от мен минало - подсмихваше се потайно - Нали имам вас, Петьо, Иван, все ще се грижите за мен. Какво му трябва на човек, само хляб, вода и блага дума.

                Вуйчо беше особено щастлив и доволен, че станах летец. Допреди да се пенсионира, все ме караше да сме с униформи и да се фръцкаме по ресторанти и да се шегуваме с момичета.

А аз какво, от задача в задача. Летях с огромен или хайде голям транспортен военен самолет, къде с хуманитарни помощи или други товари, ''екскортиран'', охраняван  от изтребители. Екипажът ми бе  сигурен в мен и аз в тях. Борд инженера ми беше жена, и въпреки скритите чувства които хранехме един към друг, не си позволявахме да се любим, а напротив, защото се обичахме тайно, искахме всичко на борда да е изрядно и командването да е доволно от изпълнените  в срок задачи.

Редовно след мисии или през отпуските му бях на гости на село.

После какво му станало изведнъж, коварна болест го повали...

Бях далеч зад граница, когато мама е съобщила във воената база, а радиограмата ми дадоха след седмица.

Поплаках си...

Но каквото и да правя, не мога го върна.

После мама ми предаде документите за къщата, имоти и други, и писмо '' Оставям всичко на теб, ти ми беше като син. И не повтарях моите грешки, имай семейство, то е всичко.''

                 Пенсионирах се рано-рано. Отклоних няколко предложения за работа към чужди авиокомпании, не последвах и брата в Англия. На него буйчо  остави добра банкова смета и двустаен във Варна, а за мен тристайния с изглед към морето.

                  Чукчето-звънец на външната порта прекъсна мислите ми

- Даа - провлачено му отговорих

- Морски, Виктория съм, днес те търсих в хоремага - ми отговори разговорната уредба

- Да, влизай, бутни вратата по-силничко

Електроспусъка избръмча, вратата се отвори, в рамките й  очарователна госпожа. Кестенява причуплива коса, вързана отзад с бяла забрадка, леко присвити очи, стиснати сериозно  устни. Бяла тишърт, тениска де с триъгълно бие,  едър пъпеш  срязан по ширина и двете му полувинки изпъчени в нея... Каква ли е тази материя на тишърта, че не се разпуска, а сами стегнато очертава. ''Пума'' бели маратонки, 3/4 дънки с колан. Гърлото ми бе пресъхнало, преглътнах.

- Морски ми викат в хоремага, но иначе съм Петър - усмихнах се и подадох ръка - Заповядайте, с какво мога да ви бъда полезен.

Последва здраво ръкостискане.

- Направо на въпроса. Нужен ми е здрав работник, насочиха ме към тебе,... утре трябва да набера два тона пъпеши, кауни, както искаш ги разбирай и един тон карпузи,  дини де . Да се сортират в кашони и натоварят другия ден за борсата,...значи два дни, плащам веднага - на един дъх изрече тя

- Добре - засмях се - За работата разбрах, а за парите

- По 60 лева на ден

- Ооо, - възкликнах и облизах устни - Нямам право да не се съглася, в колко часа и къде да се чакаме.А защо не седнете, имам студен айрян.

Погледнах бялата тишърт, повдига се заедно с полувинките пъпеши вътре.

- Хубави пъпеши, какъв сорт са Хибрид 5 ли - насмешливо попитах

- Е, аз питам ли те за краставицата, Кинг ли е или местен сорт - прихна да се смее изведнъж тя 

                На бостана беше с широки дочени панталони, с крачоли в чорапите и гумени цървули, широка бяла риза с навити ръкави и само най-горното копченце откопчано, бяла забрадка на косата.

Дините набрахме и натоварихме  бързо.

Кауните бяха по-специални, оставя се 3-4 сантиметра дръжка, с ножица се отрязваше от стеблото, поставяха се по 6 в кашони, после товарене в ремаркето. Слънцето бе понапекло. Работехме мълчаливо, макар и един до друг. Бяхме готови след час.

- От къде да минем, през хоремага, да ни видят цялото село ли, или черния път над село...имаме още доста работа - попита Виктория

- Ти си командир на екипажа, ти избираш маршрута - кротичко казах.

Всъщност все ми беше тази, от къде ще минем и кой ще ни види, нали се съгласих да работим заедно.

                    Умело паркирах под широк хладен навес в къщата им. Разтоварихме кашоните с пъпеши, посегнах за дините.

- Не, дай 4-5  бройки по избор, големи, малки, ще претеглим тях и после ще прехвърлим и преброим дините по средно тегло и ще знаем приблизителното тегло.

Унесени с работа не съм забелязал възрастна жена с нещо като поднос, две чаши, две чинии, от тор- бичка се подават капачки на бира

- Браво на вас, много сте пъргави, донесох ви по две филии хляб с масло и сирене, домат, бири, да хапнете и пийните - занарежда жената - Ами това ли било на морския сина, ам'чи то много пораснало. Е от преди години идваше, ама животът е такъв, разбягахте се по света... Хайде починете си, хапнете.

Загризахме като изгладнели, пийвахме като ожаднели.

И отново без много приказки кашоните с пъпеши бяха в миробуса, ремаркето с дините закачено и покрито с бризент.

- Утре ще мина в шест през вас да те взема, дай си номера на мобилния, ще ти звънна преди да тръгна от къщи... Ето ти 60 лева за днешната работа.

                 Пътувахме вече към борсата...

следва....