IvanStefanov (Иван Стефанов)
148 0
6.09.2009 г., 12:08 ч.

Първа цигулка 

  Проза » Разкази
1228 0 7
2 мин за четене

ПЪРВА ЦИГУЛКА

 

     Ожениха се!

     По любов, по споразумение, или по необходимост.

     Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.

     Тримата!

     Да, тримата!

     Тя, Той и Цигулката.

   Тя беше цигуларка и музиката беше живота ù. Той беше обикновен, средностатистически екземпляр. Чиновник. Тя по цял ден свиреше, репетираше и вечер заставаше в оркестъра. Той през деня беше на работа, вечер вкъщи, започваше чистене, готвене, пране, пазаруване и всичко, което беше нужно. Изпращаше я до концертната зала и я прибираше.

     Любов! Идилия!

     Прегърнати, усмихнати, щастливи.

     Един за друг родени.

     Година, две и още няколко.

     Случи се лошото.

     Повали го удар.

     Спасиха го от смърт, но остана почти неподвижен.

     Когато го изписаха от болницата, тя не го взе в къщи. Не можела да го гледа. Не можела да изостави музиката.

      Прибра го майка му.

      Дни, седмици, месеци, година.

      Първо се появи само една усмивка, която не слизаше от лицето му. Една тъжна, тъжна, като че ли виновна усмивка, но и дума не можеше да промълви. Бавно, но сигурно се подобряваше. Проговори

      Стана и проходи!

      Тя свиреше, свиреше и животът и минаваше с цигулката. Той не съществуваше за нея.

      Годините минаваха. Настъпиха промени.

      Закриха оркестъра! Тя остана само с цигулката.

      Затвори се в жилището и не се показваше навън. Стана нервна и непоносима. Заболя. Странна болест. Страх от всичко. Не смееше да излезе и хляб да си купи. Примолваше се на някое от съседските деца. Спря и да свири. От страх, че ще я чуе някой и ще влезе. Залиня. Заприлича на скелет. На призрак от друг свят. Скътаните пари свършиха и започна глад. Студ. Мизерия. Единствената ù връзка с външния свят беше телефонът, радиото и телевизорът. Телефонът беше прекъснат, че не го плащаше. Някой и открадна антената и вече не можеше и телевизор да гледа. Намрази и радиото. По него свиреха други цигулки.

      Сама!

      Самодвижещ се скелет, обхванат от страхова невроза.

      Не смееше и хляб да отиде да си купи.

      И тогава се появи пак той.

      С една тъжна, тъжна, като че ли виновна усмивка.

      Стъпваше бавно, внимателно.

      Подпираше се с бастунче.

      Позвъни на вратата.

      Носеше хляб.

 

 

© Иван Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??