Първа любов... последна младост
2 мин за четене
- Альооо!? Данче! Данчеееее!
- Ицеее, ти ли си?
- Аз съм. Не викай така, слушалката пращи!
- И как се сети да се обадиш?
- Нали вчера се разбрахме аз да ти звъня днес?
- Вчера паднах, сега ме боли главата отляво.
- Е как падна, онази жена не беше ли с тебе?
- Беше, ама пушеше на балкона.
- Какво правеше?... Не чувам, Данчеее! Говори по-високо де!
- Е нали каза, че слушалката ти пращи!
- Какво?!
- Пращи!
- Кой крещи? Данчеее! Да не падна пак?
- Ице, казвам ти за слушалката!
- Бре, тази жена... Данчее?!
- Винаги така не си ме доизслушвал. Спри за малко и слушай!
- А, не съм те изслушвал!
- Ами така е, Христо!
- Христо! Кажеш ли ми така... Винаги си била дистанцирана спрямо мене.
- Ех, остаряхме, а ти не се промени!
- Остаряхме, да.
- Ще се научиш ли да слушаш какво ти говоря?
- Абе, Данче, абе, дУшо! Слушам те!
- Ице, като станахме на 80, помниш ли какво си обещахме!
- Помня...
- Е защо тогава пак не ме слушаш?!
- Хм... хм...
- Кашляш...
- Ами кашлям, спряха ми лекарствата за отхрачване. Трябвало да почивам сега.
- Нещо друго да ти дават.
- Ще дават... кой ти мисли за дъртаци като мен.
- Е-е... Ице, ама и ти ако се оплачеш от дъщеря си! А виж ме мене, захвърлиха ме. Тази жена не мога да я трая!
- Данче, не може ли да отидеш при дъщеря си?!
- Е как да отида, онзи, зетят... тюююю какъв злодей излезе! Ще се справя, Ице!
- Данче... ма няма как да се върна в моя апартамент... да се съберем заедно.
- Какво каза?! Да се съберем заедно?
- Ами това казах!
- Добре, че се сети, Христо! Любов моя!
- Хайде, пак - Христо!
- Ееех, доживях, доживях...
- Знаеш, че те обичам още от трети прогимназиален!
- Е пак добре де, можеше и за 85-тата ни годишнина да се престрашиш да го кажеш! Заедно да живеем!
- Помниш ли, какви бяхме! Ти, с бялата якичка, аз с куртката!
- Да, обичаш ме, ама тръгна с оная, проскубаната, от втори прогимназиален!
- Данче! Колко пъти искаш да ти кажа, че не съм ходил с нея!
- Кокошка проскубана!
- Данчееее, ще ме чуеш ли какво ти говоря?!
- Жива е! Станойка я срещнала в Пенсионното!
- Слушаш ли ме какво ти говоря, Данче!? Никога не ме изслушваш!
- Ице, хайде, че онази идва! Смърдящ пепелник! Тюююю!
- Данче, до утре! И внимавай да не падаш!
- До утре, Ице! И ти внимавай, с бастуна!
Евгения Маринчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
