Първа среща
Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва.
- Роден съм през далечната 1948 година. Месеца и датата, и мястото ми нямат никакво значение. Толкова пъти съм ги променял, че вече наистина нямат значение. Раждал съм се в толкова държави във всички зодии, месеци и дати. Затова единствено годината е важна. Далечната 1948 година... още малко ще съм на 60... Стар съм вече... Уморен. И съм изстискан като лимон. До края. Цял живот съм работил за тайните служи. Цял живот. За най-тайните. Шибана работа. Мамка му! - мъжът преглътна, пое си дълбоко въздух и се умълча. Жената отдавна мълчеше. Само от време на време приплъзваше двете си ръце по огънатия му гръбначен стълб. Правеше го много бавно, някак меланхолично, надолу-нагоре, надолу-нагоре, все едно го успокояваше... или милваше. Мина много време.
- Цял живот съм работил за тайните служби – като от дън земя продължи мъжът. – За най-тайните, най-специалните, най-неразгадаемите... най... Всъщност нямам определение. От друго измерение са, с други параметри... цял живот... Копелета!...
Роден съм през далечната 1948 година...
Мъжът преглътна мъчително. Гласът съвсем заглъхна, адамовата му ябълка силно подскочи нагоре. Той млъкна. Жената бавно се наведе напред и искрено му се помоли, прошепна тихо в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой.
Той още по-тихо върна шепота в ухото ù:
- Стоя.
Навън слънцето залезе. Те дълго останаха така с долепени кореми. После на тръгване, на прага на вратата тя му каза:
- Ела пак, ще те опиша... ще те опиша.
Стефка Галева
Гр. Сандански
Мъжът, когото описвам, не съществува. Просто си го измислих.
© Стефка Галева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно!
-
Може пък да се превърне в реалност някога...
-
Чудесно е! Умееш да пресъздаваш!!! Поздравления!
-
Измисленото винаги е по-хубаво,Елена. Искра,Вилдан, благодаря ви! оказва се, че доста хорица са имали достъп до тях... Колко хубаво си го казал,Ангел: хорица!!! А не поети и писатели...като нас велики! Смиг! Поздрави
-
Не се оправдавай де .Та това е хубаво!
-
Те са така добре изстискани и употребени - едва ли би могла да ги опишеш по-добре...
А пък и то едни тайни са били... оказва се, че доста хорица са имали достъп до тях...
Поздравления за силния и завладяващ изказ и от мен, Стефка! -
!
-
Колко ли срещи още им предстоят?...
-
Така ме хвалите,че ми идва да се ощипя! Роси,прегръдка:0
-
Мисля, че умееш да изграждаш образи с по няколко думи, което е особено ценно качество за един автор. Поздрав, Стефи!
-
Веси,благодаря ти! Прегръщам те,милаВале...на теб,на вас ли да обяснявам и описвам как расте тревичката?! Соня, Соня! На 50 съм! Усмивки,Ив! Неделни мързеливи,сгушени и талантливи...думички
-
С поздрав и усмивки!
-
Стефче, Стефче,.... сигурна съм че съществува, само че още не сте се срещнали ...
Поздрав -
Харесвам кратките ти разкази, Стефче. Никога не попадам на излишна дума или описание. Но винаги внушаваш ситуация и състояние на съществуването.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
