Първа среща
Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва.
- Роден съм през далечната 1948 година. Месеца и датата, и мястото ми нямат никакво значение. Толкова пъти съм ги променял, че вече наистина нямат значение. Раждал съм се в толкова държави във всички зодии, месеци и дати. Затова единствено годината е важна. Далечната 1948 година... още малко ще съм на 60... Стар съм вече... Уморен. И съм изстискан като лимон. До края. Цял живот съм работил за тайните служи. Цял живот. За най-тайните. Шибана работа. Мамка му! - мъжът преглътна, пое си дълбоко въздух и се умълча. Жената отдавна мълчеше. Само от време на време приплъзваше двете си ръце по огънатия му гръбначен стълб. Правеше го много бавно, някак меланхолично, надолу-нагоре, надолу-нагоре, все едно го успокояваше... или милваше. Мина много време.
- Цял живот съм работил за тайните служби – като от дън земя продължи мъжът. – За най-тайните, най-специалните, най-неразгадаемите... най... Всъщност нямам определение. От друго измерение са, с други параметри... цял живот... Копелета!...
Роден съм през далечната 1948 година...
Мъжът преглътна мъчително. Гласът съвсем заглъхна, адамовата му ябълка силно подскочи нагоре. Той млъкна. Жената бавно се наведе напред и искрено му се помоли, прошепна тихо в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой.
Той още по-тихо върна шепота в ухото ù:
- Стоя.
Навън слънцето залезе. Те дълго останаха така с долепени кореми. После на тръгване, на прага на вратата тя му каза:
- Ела пак, ще те опиша... ще те опиша.
Стефка Галева
Гр. Сандански
Мъжът, когото описвам, не съществува. Просто си го измислих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
