Първа среща
Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва.
- Роден съм през далечната 1948 година. Месеца и датата, и мястото ми нямат никакво значение. Толкова пъти съм ги променял, че вече наистина нямат значение. Раждал съм се в толкова държави във всички зодии, месеци и дати. Затова единствено годината е важна. Далечната 1948 година... още малко ще съм на 60... Стар съм вече... Уморен. И съм изстискан като лимон. До края. Цял живот съм работил за тайните служи. Цял живот. За най-тайните. Шибана работа. Мамка му! - мъжът преглътна, пое си дълбоко въздух и се умълча. Жената отдавна мълчеше. Само от време на време приплъзваше двете си ръце по огънатия му гръбначен стълб. Правеше го много бавно, някак меланхолично, надолу-нагоре, надолу-нагоре, все едно го успокояваше... или милваше. Мина много време.
- Цял живот съм работил за тайните служби – като от дън земя продължи мъжът. – За най-тайните, най-специалните, най-неразгадаемите... най... Всъщност нямам определение. От друго измерение са, с други параметри... цял живот... Копелета!...
Роден съм през далечната 1948 година...
Мъжът преглътна мъчително. Гласът съвсем заглъхна, адамовата му ябълка силно подскочи нагоре. Той млъкна. Жената бавно се наведе напред и искрено му се помоли, прошепна тихо в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой.
Той още по-тихо върна шепота в ухото ù:
- Стоя.
Навън слънцето залезе. Те дълго останаха така с долепени кореми. После на тръгване, на прага на вратата тя му каза:
- Ела пак, ще те опиша... ще те опиша.
Стефка Галева
Гр. Сандански
Мъжът, когото описвам, не съществува. Просто си го измислих.
© Стефка Галева All rights reserved.
