Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса яко, защото не бяхме се виждали отдавна.
Изчезна изведнъж.
- Ей, адашко, живи бяхме да се видим пак. И както още ме държеше, ме повлече и натика през една врата.
- Сядай, адашко! Сядай да се видим и да се набъбрим. Откога не съм те виждал.
- Адаш, - викам, като се поогледах. Ами ти какво правиш тук?
- Как какво? Върнах се на стария занаят. Чукам и кърпя. Я виж какво ме е затрупало. Много скъсани обувки има в тоя свят. Носят хорицата. В тая дупка съм под наем.
То не беше съвсем дупка, бая стая си беше и склад отзад си имаше, ама за габаритите на бай Иван си беше стайче. Грамаден човек. Наподобяваше огромен пъпеш, от тия, продълговатите. И на цвят беше такъв, жълтеникаво-русоляв. На млади год ...