Първият от много опити

Човек е малко от това, което иска да бъде и твърде много от себе си...

Ето ме, чуй ме, усети ме, разбери ме...

Такъв какъвто съм, приеми ме.

Ето ти лъч светлина в тъмнината на моята мозъчна кора.

Ако се загледаш  добре, може и да видиш 2 лица и 2 сърца...

Чистото сърце и усмихнато лице на Светлината, а другото е мое – дете на Тъмнината

Светлината в мен има мечти и надежди, но несветлият аз имам само желания и нужди и макар да гледам късогледо, често доволно е моето его.

От едната ми страна е Данчо – добър, невинен, приветлив, чист,  но ето ме и мен голям, силен, костелив – Йордан зова се и съм много горделив...

Малкият с мен не може да се мери, но пък по-голям враг никога не ще  си намери. Ако мен успее нявга да пребори, друго навярно никога не ще го озори...

Данчо е усмихнат и добър, навремето беше и зубър, но посреднощ се родих и доброто в него аз надвих. По-добре ми стана и по-лесно, макар за двама в тялото е тясно.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------             

Не знаел Данчо към кой да се обърне и в трудни ситуации му било трудно да помръдне,

Йордан бил нужен, и въпреки, че бил лекомислен, дяволит и крив, често изкарвал Данчо в позиция добра, или поне в началото изглеждало така.

Непукист стана и да бъде страхлив престана, проблемите решаваше лице в лице освен тези в своето сърце. Отвън изглеждаше самоуверен, силен и наперен, а отвътре – слаб и неудоволетворен. В лидер се издигна, но при  низини непознати пристигна...

 Хлапето му се доверило и живота си на него поверило,

А какво последва от това? Голяма, голяма беда..

Нарекоха процеса пубертет, но с годините  не се появи имунитет...

Учението си зубъра остави, и как да пише правилно забрави...

В греховното се потопи и мозъка си започна да пили:

Безкраен цикъл от червоугодство, маниакалност и нехание, както и недостиг на ебанйе забави развитието на Данчо без колебание:

   >Подхвърляше на малкия идеали – „не ебавай”, каза – „ виж че не ти пука, им показа”,

>-„Това е висша цел „ го убеди, накара го на заден план да постави  семейните обреди и приятелите си...

>„Важното е ,ти да си добре, цъкай Дота – няма да ти е сефте, приятелите игнорирай и наркотиците в тялото си итнегрирай. Пуши тревица често-яко е, да си пич ти стига – легендарно е, абе от т'ва по-важно няма бе!”

> Данчо слаб бе да се противопостави и даже дълго време бе погълнат от изкушението да забрави... да забрави своите желания, своите мечти, личния си живот с Дота замени а отговора от Йордан беше – „ ...пфф, пука ти, имаш си мен, нали?”

***

Данчо търсеше си път навън, беше осъзнал , че се превръща в пън.Оказа се ,че лесно спасение от тука няма,злодея даже му го каза – „Разкараш ли ме – в себе си отваряш ЯМА, ти си мен и аз съм теб и завинаги нещата ще са в този ред!”.

Данчо се зачуди дали Йордан наистина съществува или подсъзнанието му просто си хитрува, целящо вината в себе си да намали – за злодей друг да набеди.

        В съзнанието му отговорът следен отекна:

- Той е толкова истински колкото си реален ти и по лайф стайла ти личи, че господар на себе си не си!

Замисли се човека за хилядите пъти когато бе стоял пасивен и заместваше го в собствения личностен мегдан, тъмна личност – зовеше се Йордан: и контрола бе поел над него, и действаше себично според колосалното си его. Приятели, семейство, здраве всичко бе на заден план, егото обаче просперира, не  бе отишло всичко зян...

Атакуваше го то на всеки фронт – размера на пораженията не мога да опиша дори с този фонт...

***

Какво очаква го героят наш? Дали сила ще събере и от дявола в себе си ще се отърве. Възможно ли е всъщност характер и идея да изпъдиш или трябва строго себе си да съдиш, да се промениш, да се преродиш? И все пак навярно невъзможно е от РАЗ нов „теб „ да сътвориш.

В обобщение идея си самия ти, идея пасивна, идея добра, тънеща в тъмнина и нищета..

Когато не си истинският „теб” само губиш от това и се отдаваш безвъзмездно на страх, слабост, самота –защото червея у теб живее само докато си здрав, ще бъде твой гост само до неизбежния ти крах, след това ще се превърне в прах и ще те остави сам самичък в локва от съжаление, кръв и кал. Ще кърви душата предадена и наранена и сам на себе си ще си немил-недраг, а тогава ще ти стане ясно, че сам на себе си си враг!