17.10.2010 г., 23:22

Първият в света antkiller.

867 0 0
1 мин за четене

Дьо Шамек, Десперанца (1616-1700). 

Първият в света antkiller.

 

 Кръщелно име: Десперанца. Ражда се в богато френско семейство на модни активисти, привърженици на пропорционализма в кройките и цикламено-резедавите флорални десени. Расте под умелите грижи на баба си по майчина линия, на име Евдемоник льо Ношанс, на която е и кръстена. Десперанца е будно и ученолюбиво дете, страдащо от преждевременна духовна зрялост поради четене на Августин Блажени в оригинал. Но противно волята на знатните си родители, избира бедняшкия лайфстайл в покрайнините на Бордо. Именно в една от местните третокласни кръчми се случва събитието, съвсем изместило речното корито на живота ù. Там нейният шоколадов мъфин, с който закусвала всяка сутрин, бил откраднат от организирана престъпна група летящи мравки, борещи се за нов социален ред. Жаждата за мъст надделява над богословското образование на Десперанца и тя посвещава живота си на изтребването на мравките. За целта заминава за Сицилия, където три месеца се обучава в изкуството на войната при майстор-готвач на японска кухня. След успешно завършване на курса и с помощта на детективи-инсектолози, тя открива крадците в сладкарница в Йоркшир и ги насича на златното сечение с вакидзашито на майстор-готвача. Това масово клане по грешка предизвиква появата на романа "Гневът на мравките" от Джон Стайнбек векове по-късно. Десперанца умира на 84 години от ухапване от спинозен мопс. Мопсът твърди, че последните ù думи били: "Смърттъ й кът прустатътъ - излагъ тъ баш прид койт ни треъ!" - и се споминала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Бояджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...