По някаква европейска програма във фирмата ни дойде лектор-консултант от Университета в Аликанта Испания. Симпатяга, бих казал. Строго офис облекло, дълъг черен панталон, бяла риза,черно късо сако до кръста и неизменните обувки с висок широк ток.
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с червен шал, да потропва с обувките с широк ток, изящно да върти ръце и пръсти, да потраква с кастанети...А аз да се въртя около нея с чер панталон, бяла риза с жабо и широки ръкави, препасан с червен пояс...Фламенко, оле.
Лъчезарно момиче, без да чуства някакво неудобство се представи
- Хуанита Валентинова Кабайеро, все едно сеньора, сеньорита, просто Хуанита. Предоставя ни се възможност за две седмици да тестваме нова система, или софтуер...
Говореше спокойно на английски език, без много жестове или мълчание, все едно сега го мисли.
След кафе-почивката продължи отново с усмивка
- Ако ви е трудно на английски, искате ли да опитаме на испански, на френски, или на мандарин -смееше се приветливо- Не, ще продължа на гръцки, само че по-бавничко, готови ли сме...
И както бабите говореха навремето '' И натисна едно копче на компютъра си и ми каза името, от къде съм, рождена дата...''
Монотонен женски глас говореше на гръцки, пред микрофона Хуанита говореше на английски или испански. Всички зяпахме, бяхме чували и знаем за Гугъл преводач, но на текст, а сега...
- Колеги, не се притеснявайте излишно, ще ви предоставя тази апликация за симултативен превод безплатно за един месец, дали е Изкуствен Интелект или плод на много усилия и работа, вие преценявайте.
И с всяка следваща лекция продължаваше да ни изумява. По нищо не личеше, че е горда, надменна, щом знае повече от нас. Беше общителна с всички през кафе-почивките.
- Разбрах, че сте българин, и аз съм българка, не, по-точно българо-испанка, говоря и български.
Какво по-добро, да срещнеш преуспял сънародник и да поговориш на родния си език.
Изпращах я след работа до хотела й пеша, говорехме за Гърция, беше й интересна тема.
- Искате ли в събота да идем на Акропола, от цял свят идват туристи да го гледат - предложих ей така
- Даа, защо не, и без това другите колеги се извиняват с някакви ангажименти.
- Добре, утре в 10 съм в хотела
- Но не с обувки с високи токчета, нали - засмя се Хуанита.
Остана въодушевена от личната ми презентация на целия парк около Акропола, музей под него, открит амфитеатър. Започнахме да излизаме заедно и след работа, заседявахме се на приказки в някое ресторантче, разказваше за семейството си, смееше се.
- И погледнато назад, винаги в семейството ни жената е испанка, а мъжът българин,... но си живеят в симбиоза.
Останахме учудени, че към този момент сме необвързани.
- Е аз не да се оправдавам - започна Хуанита тихичко - Но се отдадох на науката и изведнъж се почувствах, че съм пропуснала ученическа дружба, но се радвах от друга страна, че не съм преживяла разочарования
- Така е, мислиш че някой те обича,... и си оставаш само с мисленето.
Ходихме няколко пъти и колективно с колеги на дискотека, изнизаха се само с едно ''бай'', и са спестили да ни возят с колите си. А ние хванати като децата за ръце подскачахме по тротоарните плочки, бъбрехме щуротии и се смеехме весело, ако под някоя лампа се целунем.
Избягвах да ходя с вана на такива мероприятия, нали пийнеш за наздраве, а защо след това да дърпаш дявола за опашката и да шофираш...
Крачихме пак към хотела й, веселието, разноцветните светлини и музика повишиха адреналина ни.
- Искаш ли, да...- промълвах несигурно
- Искам,... искам, но сега не може, пили сме алкохол и няма да е така истинско. Е, има и нещо друго де - отговори тихичко - Искаш ли утре да се чакаме в хотела ,... отново в 10 часа
Последва пламенна целувка за лека нощ.
Тъкмо влизам във фоайето на хотела и насреща ми усмихнатата Хуанита.
- Днес къде искаш да идем - весело попитах - Вероятно отново някъде извън Атина, из близките островчета или в Делфи
- Ще го оставим за някой друг път, снощи ти обещах нещо,... искам у вас. Знаеш ли, изглежда и двамата се харесваме взаимно, но ни е страх да си го признаем - говореше сериозно Хуанита - А вчера беше последният ден от неразполужението ми,...Може и да имаш хавлии, халати, но искам да са си мои, в моя любим цвят.
- Цвят мляко с кафе или икрю, дано вярно съм запомнил.
- Да, Педро...ще купим и на теб в тези цветове.
Накупувахме от къси чорапки, през бикини и аксесоари, бермуди , тениски, блузки за нея, до боксерки, бермуди, тениски за мен. Надпреварвахме се да показваме и купуваме един друг нови неща, чехли, маратонки. И чаршафи и калъфки в този цвят.
С двете пералня бяхме готови, заредихме третата...А времето бе с нас, топло и слънчево
- Ето, на една географска ширина сме, а тук е по-топло и прането съхне по-бързо - констатира през смях Хуанита
Разглеждаше из стаите, отвори щорите за светлина или съзерцаваше навън.
- И при теб не се вижда морето, вярно морето успокоява, но липсата му понякога е наложителна,...харесвам да има дървета, птички.
Не вървях след нея, може да си помисли, има нещо скрито, тайно, което не е за пред хората.
- Педро, и ти за да поддържаш тялото си, какви хранителни добавки, витамини ползваш, имах познат, който през три часа по схема ги пиеше...- сякаш ей така попита от вежливост
- Еее - засмях се - Ела навън да ти покажа
В ъгъла на верандата и стената бях циментирал малка площадка и там бяха щанга, лежанка с щанга, гирички и пудовка.
- Ето това е. Ставам по-рано играя 20 минути, баня , здрава закуска и на работа. Имам една виличка на село, там има цитруси и ето ти витамините и хранителните добавки. За разлика от много писания, аз пия доста вода. Това е тайната ми, тренирам за здраве а не да изглеждам като маниак.
Вероятно си чувала за спартанците, те имат мисълта '' Здрав дух в здраво тяло ''.
А любовта ни дойде сама. Без превземки, без ''ще я шашна'', или '' дали не се отпускам много, да не си помисли, че съм лека госпожица...'' Опиянени от миризмата на чистота се любихме наистина като за пръв път. Нежното моминско телце потръпваше върху ми, ръцете й ме галеха в захлас, устните й ме докосваха изгарящо. Божествена наслада и тишина.
В банята вдигахме врява, като редувахме хладка с по-топла вода, пипахме се нежно.
Увих я в халата, прегърнах и на дивана. От мокрите ни коси се стичаха качици вода по лицата ни, попивахме ги с устни.
- Педро, чаша Мартини или Бакарди - свенливо попита Хуанита - Или за начало вермут...
- Оставям ти да избереш...
И зажаднелите ни за ласки тела след час отново бяха в любовен захлас, отпиваха от елексира на обичта, бавничко и спокйно, необезпокоявани от никого.
Споменах й за село. Е, Кукуция ще те покажа като атракция. Тя бе казала, че бегло познава България, и то само от снимки и разкази на родителите си, дядовци и баби, които също отдавна не са ходили, нямали роднини там. Ще й дойде в повече за два дни толкова хубави неща.
- Хуанита, да идем до онова село за няколко часа и се връщаме тук, какво ще кажеш - предложих след закуска, като си пийвахме кафето.
- О, ще ми бъде приятно, там къщата отново е твоя, така ли
- Даа, типична българска черта, като имаш малко повече парички, хоп купуваш къща - смеех се
Кукуция ни посрещна с цялото си великоление. Дърветата отрупани с плод, От верандата се открива изглед към морето. Хуанита погледне мен, погледне морето, поклати главичка.
- Ела да ти покажа нещо българско
Ахна и остана стъписана.
- И това е българско, ли Педро... мога да пипам, нали. А тези килими - тихичко питаше тя
- Това са черги, е пак килими де. А това е троянска керамика,... у нас преди време е било модно всеки да си има стая за пиене, казва се механа...Понякога с малко носталгия сядам тук, отнасям се...
- Харесва ми. Мога да снимам , нали
Надникна в постройката дето си я бях нарекал работилница и за моторите.
- Охо, ти имаш Хонда...и моят мотор е Хонда, Африка Туин, от модела с два фара в червено и синьо, е бях по-напред в група с други момичета и пътувахме из страната, но работата ми нарастна и по-рядко пътувам с тях.
Гледах я в захлас. Напълно земно момиче изглеждаше в очите ми. Слушаше с интерес перипетиите ми из Гърция, разказваше ми за Аликанте, Барцелона.
- Знаеш ли, слушал съм за пътя Ел Камино, не съм вярващ, но не е ли това изпитание на човешката воля, сила на духа - попитах неочаквано
- Точно така е, изпитание. Трябва да помисля, радвам се, че в твое лице ще имам съмишленик и може да извървим и по-дълги маршрути заедно. Като по-малка всяка високосна година ходехме с родителите си по по-кратки маршрути.
Изпратих я на летището, а тя ме хвана за ръцете.
- Педро, благодаря за прекрасното преживяване в Атина. Ще видя само ангажиментите си и ще ти изпратя самолетен билет. Довиждане Педро...
следва....
© Petar stoyanov Всички права запазени