По някаква европейска програма във фирмата ни дойде лектор-консултант от Университета в Аликанта Испания. Симпатяга, бих казал. Строго офис облекло, дълъг черен панталон, бяла риза,черно късо сако до кръста и неизменните обувки с висок широк ток.
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с червен шал, да потропва с обувките с широк ток, изящно да върти ръце и пръсти, да потраква с кастанети...А аз да се въртя около нея с чер панталон, бяла риза с жабо и широки ръкави, препасан с червен пояс...Фламенко, оле.
Лъчезарно момиче, без да чуства някакво неудобство се представи
- Хуанита Валентинова Кабайеро, все едно сеньора, сеньорита, просто Хуанита. Предоставя ни се възможност за две седмици да тестваме нова система, или софтуер...
Говореше спокойно на английски език, без много жестове или мълчание, все едно сега го мисли.
След кафе-почивката продължи отново с усмивка
- Ако ви е трудно на английски, искате ли да опитаме на испански, на френски, или на мандарин -смееше се приветливо- ...