8.07.2009 г., 16:10 ч.

Пътеките разделят хората 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
831 0 3
1 мин за четене

 

 

 

 

       Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.

       Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си сърце, ще нарамиш пропиляната си младост и ще си тръгнеш. Ще страдаш ден, два, седмица, месец може би, а после ще избършеш сълзите си и ще се влюбиш отново. Този път в някое добро момче, в някой джентълмен. Той ще прави всичко вместо теб, с любовта си ще те задушава. А ти ще си мълчиш, защото още ме обичаш. И един ден той ще ти предложи и ти ще кажеш "Да", защото още ме обичаш. Ще кажеш "Да", защото искаш да се върнеш. И когато един ден случайно се срещнем на улицата, аз ще те погледна в очите и  ще видя човека, който винаги съм бил. Ще видя сбъднатите си мечти. Ще отвърнеш поглед. А твоите мечти? Те отдавна са погубени! Защото искаше да бъдеш с мен ...

 

 

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??