30.11.2012 г., 22:33

Пътепис

1.6K 1 24



Пътепис

...............................

 

Извървяла съм колкото-толкова път, за да стигна до твоите страници.

Проумяла съм, че е плосък и тъжен светът, окован в страх без граници.

 

Чувах как смело настройваш на утрото струните с още сънените си пръсти,

как наместваш умело деня, разграфявайки календарното му присъствие.

 

Чувствах горещите глътки кафе. Аромата на непотребната празната чаша.

Съскащата ютия срещу гънките на любимите ръбове в прозаичната каша.

 

И преди да затвориш света ми в корицата Ти си тръгна по собствена воля.

Извървяла съм колкото-толкова път и за още толкова-колкото ти се моля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...