Денят беше топъл, затова му се прииска да се поразходи нейде из екваториалните земи. Примерно… Да, онзи остров е интересен. Със странна стена по средата. От еднта й страна – палми, храсти, бял пясък и синя лагуна. От другата – приказен дворец, изумрудени ливади, весело танцуващи и пеещи си младежи и девойки…

Пътешественикът завъртя времето, понесе се над пространството…

А, това пък какво е?

На някакви си мили от острова – ледена планина. Стърчи на десетки метри над водата, отгоре равно плато, върху му снежно иглу, в което двама мъже и една жена се готвят за последен сблъсък с огромна бяла мечко. Страшилището набира скорост към желаната плячка, хората са грабнали харпуни и ножове…

Пътешественикът се отклони малко, спусна се до иглуто. Мъжете го видяха, жената изпищя, но белият мечок беше по-страшен враг от внезапно появилият се човек. Който при това извади голям ловджийски нож и застана до тях…

После реши да остави острова за по-късно. Вълшебствата са за вечерно време. А сега, след краткия разговор около огъня, където на шиш се въртеше мечото месо, след скромното отхвърляне на похвалите за бързината и ловкостта, с които набързо разфасова полярния звяр, след съвета към мъжете как да опънат мечата кожа върху последните гредички от корабчето им, превръщайки остатъците от звяра в лодка… Сега просто му се искаше нещо интересно, но с намалени темпове. Уморяваше се напоследък…

Затова кацна нейде между Тунис и Либия. Времето беше подходящо за приключения – Втората световна война. Време, когато само авантюрист като него щеше да остане в пустинята, за да търси странната пирамида, наричана Тхарамо…

Всъщност, може да отиде малко напред във времето и надникне в света на учениците през 1989 година, преди промените в държавата…

А може да тръгне с приятеля си инспектор, да преживее част от събитията, на които е ставал веднъж свидетел?

Или да проследи промените в мъжа, изгубил паметта и миналото си, раждащ се отново и отново?

Но това би могъл да отложи за утрешния ден. Сега… Сега не е лошо – за разнообразие, да се откъсне от привичните приключения по родната планета. И да… Какво? Космически полет? През космоса – докато стигне странната звездна система, в която живеят приятелите му Мил-Итца, Ник Ол Ай-ай, Драконът, Вечният скиталец и другите интересни жители в този водовъртеж на световете?

Е, има много пътища и пътеки пред него. Само е необходимо да напрегне вълшебните си сили и…

-     Как си днес? – раздаде се познат глас откъм вратата…

Не беше чул звука от отварянето й. Знаеше, че и слухът му намалява, но се успокояваше – все по-малко глупости ще слуша.

Слънцето осветяваше висока мъжка фигура. Напрегна се. Вече никого не познаваше, а разпознаваше. Много хора не беше виждал отдавна. Нищо, че ги бил срещал. Но не съжаляваше – в световете му имаше толкова други. При това – по-интересни…

В световете. В неговия свят… Във времето и пространството… Нямаше нужда да затваря очи – те сами се бяха затворили за околния свят. И така отвориха погледа му към други светове, събития, хора…

Само да се откъснеше от дивана… И оставеше фантазията му да го води. Накъдето поиска…

Ще трябва малко да поговори с дошлия – възпитано, значи лицемерно, подчертавайки интереса си към напълно безинтересния посетител. Който – трябва да му се признае, все пак се беше сетил за него и наминал да види жив ли е още или май най-после…

Затова пък сетне…

Наистина, най-добре е да тръгне из пустинята и потърси оная странна пирамида, чрез която вече познатият му Карт щеше да изгради ново, още по-интересно и напълно неочаквано минало, нова колона, върху която се крепи историята… Даже се сещаше каква изненада може да открие…

Кимна към гостенина. Ще поговорят, а после… После се връща на кръстопътя на пространството и времето си… Своите пространство и време…