Пътешественик във времето- Автентичният футбол

   Автентичният футбол е неотделим от шовинизма. Не познава трансферите. Човек, който не е от селото (махалата) се допуска само ако е заврян зет там и то след необходимите изпитания и проверки. Смисълът и оправданието на автентични футбол е да се доказва ежедневното,че нашите момчета са по-добри на топка, на маса и на бой от тия от Горната махала! Затова кадровият дефицит не може да се скрие. Един до друг играят учител и ученик, баща и син, началник и подчинен. Нашият отбор беше кръстен " Урожай" но беше известен като Академик, защото всички футболисти учеха в града. В селото се учеше до четвърто отделение Беше известно и с това, че вратата му се пази от...попа!

   Автентичният футбол е обществен проект. На мач присъстват всички от старци до бебета. По тази причина често няма тъч , ъглов удар или аут. Просто топката се удря в стената на публиката и се връща на терена. Ако все пак има, то изпълнението му се гарантира от отрядник с чадър ползван като полицейска палка. Защото на мачовете на автентичния футбол винаги вали. Не знам защо.

   Нашето игрище беше на мерата пред нас и дядо ми се ядосваше, че му плащат кокошките и те не снасят. Убеди баща ми и чичо ми да тренират в центъра. И кръчмата там и момите и читалището. Те му възразиха ,че размерите са малки, но той обеща като има мач, да окоси стадиона и да   изтърмъчи тръните. Така тренировките се преместиха на мегдана пред църквата. Друга специфика на автентичният футбол е липсата на вратари. Обикновено пази някой ученик или подпийнал в кръчмата кооператор. Такива пречеха на вратаря по време на мач с претенциите си да пазят. Случваше се изнервеният страж да напусне поста си и да охлади с някой шамар мераците им.

   Дядо ми после твърдеше,че всичко е дълбок негов замисъл, но попът отначало небрежно така уж разхождайки се, а после съвсем съсредоточено започва да пази. Дали подучени от дядо ми или наистина е бил добър, но го обсипват със суперлативи. И един ден той не издържа и се съблече на официален мач. Поради дребният си ръст, от срещата не видях много, но видях как влезе в двора ни и излезе по екип. Цялата агитка се премести пред вратата и бурно го аплодираше.

   На които е чели предишните постове да припомня, на другите да кажа, че дядо ми имаше война с поповете и беше отлъчен от църквата. По тази причина, на сбора в Голямо Ново се изпълняваше ритуал. Владиката го викаше на разговор. Дядо ми си казваше каквото има да казва, владиката го изслушваше и вадеше Асо от ръкава и цакаше с него: " Не всички такива! Ето вашият поп, на твой пръв приятел син, добър работлив човек, против него какво имаш?"  И дядо ми , за голямо негово съжаление трябваше да капитулира.

   В годината в която попът опази вратата ни, разговорът си вървял по сценарий. Но на " Ето вашият поп..." Скочил и замахал с ръце: Не ми приказвай за тоя! Хич бива ли божи служител, да са съблече по гащи, едното му мъдо отвънка и да тича подир топката! Ритнитопковец!"

    Ритнитопковец в устата на дядо ми беше страшна обида. И на Живков викаше ритнитопковец, че не дава пари на тези които вадят хляба, а само гледа спортистите. Накъсо попът го разпопиха на часа и му намериха заместник! На вратата обаче беше несменяем. По времето когато отборът играеше последните си мачове преди да се разпадне, напомняше Лилчо Арсов по осанка и с лекота разхвърляше и свои и чужди във вратарското поле. Като минаваше покрай пейката на дядо ми въртеше глава: " Ти! Ти ми го скрои този номер!" А дядо ми се хилеше доволен.