Движението на автобуса плавно сменяше идиличните селски пейзажи: обширни поляни с равномерно окосена трева. Огнени полета с тикви. Или със слънчева царевица. Къщи с остри върхове и дървени капаци, с китни зелени дворчета и жива плет. След първите големи къщи имаше и по-дребнички. Китни и притиснати плътно една до друга като бедра на жена, мъчеща да скрие възбудата си.
Наблюдавах успокояващите природни сцени през прозореца, отпуснала глава на рамото му. Тишина и мир. Блажено спокойствие. Дочакано щастие.
Сведох поглед. Импулс премина през спокойствието ми - светкавица, прорязваща нощното небе.
Ръката му лежеше на бедрото ми. Наместих своята върху неговото, кръстосвайки ръцете ни.
Позата ни беше тъй приятна. Нежна и успокояваща.
Той ухаеше прекрасно. Галеше невинно крака ми. Едно простичко дрижение, но значеше много. Усещах нежността на чувствата му, привързаността му.
Знаех, че бе нужна само дума, за да прекрати докосването. Знаех, че няма да ме изгледа невярващо или възмутено, че се ну ...