23.05.2009 г., 2:11

Пътуването на душите

1.4K 0 2
1 мин за четене

Journey of Souls*

 

    Падах.

    Не.

    Летях.

    Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми.

    Докато падах.

    Не.

    Летях.

    Страховете изчезнаха от душата ми.

    Да.

    Пред бурята няма страх.

    За първи път в живота си не ми бяха нужни криле. За първи път в живота си не обичах. Само цветовете. Цветовете.

    Докато падах.

    Докато летях.

    После голямата черна празнина на Вечността. И най-любимите очи, които ме посрещнаха след пътуването.

    Аз бях свободна. Нямах тяло. Нямах лице. Ръцете ми грееха във всички нюанси, познати на човечеството. Че и няколко непознати.

”Now I lay you down to sleep
Pray that I your soul will keep
Don't be afraid, only death divides us...”

    Да.

    Скорпионът пазеше душата ми. Както беше правил винаги.

    Пътуването на душите.

    През хиляди светове за него пътувах.

    Намерих Вселена. Безкрай. Спасение.

    Вятърът ми нашепваше. Името му. И посоката.

    Аз бях звезда. Сияние на нощния небосклон.

    Луна.

    И аз го виждах, че гледа към мен в самотните си нощи.

    Очертанията на елипсата. Най-после съм част от чистата енергия.

    Полет... над кукувиче гнездо...

    Начин на мислене. Дори смъртта е начин на мислене.

You will die before you wake
Pray that I your soul will take
Don't be afraid, only death unites us
…”

     Да.

     Умрях.

     Преди да се събудя.

    Живях в присъница. Просто сън на болно съзнание. На моето болно съзнание.

    След дългото пътуване душата ми беше спокойна. След всички кръгове, през които преминах... аз още помнех живота си. И Него.

    Но скоро щях да забравя.

    Докато падам отново.

    Не.

    Докато летя.

 

*Artist: Keldian
Album: Journey of Souls (2008)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрав
  • Харесвам и поезията и прозата ти. Светъл празник и успех.Опитай по-оптимистични неща. На красиво момиче като теб му прилича радост да блика от душата му.Позравления Д.Първанова

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...