Снощи се прибрах в три. Съблякох скъпата рокля и я приготвих за химическото чистене. Махнах бижутата и грима си. Влязох под душа, за да отмия миризмата на алкохол и цигари, които скъпите парфюми не можеха да скрият, но не толкова се надявах тях да отмия, колкото миризмата на мръсните пари. Изсуших се и си легнах. Бях късметлийка, легнах си в четири и половина.
Алармата звънна точно в 12 и щорите се вдигнаха. Слънчевите лъчи веднага влязоха в стаята, гледката на морето ме разсъни. Живеех на най-прекрасното място – градът на мечтите, градът на надеждите, градът на илюзиите. Погледнах се в огледалото да видя дали съм остаряла, но човек с моята професия никога не остарява. Аз съм на 22 години. Налях си чаша вода, гърлото ми беше пресъхнало. Слязох да закуся. Всяка сутрин закусвах с цитрусов плод, необходим за красива кожа. Налях си кафе и излязох на терасата, вънка беше горещо, тази горещина убиваше всякакво желание за живот в който и да е. Запалих си цигара. Преди да почна работа, не пуше ...