Снощи се прибрах в три. Съблякох скъпата рокля и я приготвих за химическото чистене. Махнах бижутата и грима си. Влязох под душа, за да отмия миризмата на алкохол и цигари, които скъпите парфюми не можеха да скрият, но не толкова се надявах тях да отмия, колкото миризмата на мръсните пари. Изсуших се и си легнах. Бях късметлийка, легнах си в четири и половина.

   Алармата звънна точно в 12 и щорите се вдигнаха. Слънчевите лъчи веднага влязоха в стаята, гледката на морето ме разсъни. Живеех на най-прекрасното място – градът на мечтите, градът на надеждите, градът на илюзиите. Погледнах се в огледалото да видя дали съм остаряла, но човек с моята професия никога не остарява. Аз съм на 22 години. Налях си чаша вода, гърлото ми беше пресъхнало. Слязох да закуся. Всяка сутрин закусвах с цитрусов плод, необходим за красива кожа. Налях си кафе и излязох на терасата, вънка беше горещо, тази горещина убиваше всякакво желание за живот в който и да е. Запалих си цигара. Преди да почна работа, не пушех, не обичам миризмата на цигарен дим, но ми харесва, когато държа цигарата в ръка. Преди да се усетя, беше станало един. Облякох се и отидох на тренировка. Тренирах гимнастика плюс час и половина във фитнес залата. В 4 бях приключила. Тренировките поддържаха фигурата ми, също необходима за работата ми. След студен душ се облякох и отидох в офиса. Оставих роклята за чистене, едно химическо чистене ми струва сто долара, малко висока цена, но това е единственият начин да предпазиш рокля за пет хиляди. Лили ме посрещна на рецепцията. Изглеждаше прекрасно, не трябваше да работи до ранни зори, да тренира лудо и да гладува. Тя беше късметлийка за мен. В началото аз се чувствах късметлийка, защото работех това, което може би най-много ми се отдаваше. Имам два почивни дни в седмицата – вторник и сряда, през всички други работя. За ваканции и дума не става, не съм имала ваканция повече от две години. Шефката ме посрещна с усмивка, както винаги изглеждаше невероятно, беше обута в обувки на Джими Чу, които са толкова високи, че след 10 минути краката ти започваха да те болят. Аз трябваше всяка вечер да нося дори по-високи обувки. Даде ми флашката с памет и ми каза, че имала много работа, затова не можела да ми обърна внимание. Прибрах се в нас точно в шест. Имах точно три часа, за да се подготвя. Прегледах информацията и я запомних. Имах тренинг в това. Влязох в банята и се изкъпах, клиента ми харесва, къдрави коси, затова се накъдрих. Извадих роклята на Валентино, тя също беше от слабостите на клиента ми. Той притежаваше авио-компания с милиони клиенти и клонове по цял свят, но тази вечер той беше мой клиент. Запомних всичко за семейството му – дъщеря му какво обича, какво носи, къде учи, кой е любимият ù дизайнер, всичко необходимо. За моята професия знанието е от първа необходимост, затова аз не спирам да уча и да си обогатявам културата. Постоянно чета книги и списания, дори чета бизнес списанията, за да знам всичко. Аз съм най-добрата, няма по-добра от мен. Това, което правя, никой друг не може да постигне. Имам си своите малко тайни, които ме изпратиха на върха през последните две години. Тази вечер ще изкарам  десет хиляди. Но ако си мислите, че е много, се лъжете? Разходите ми за вечерта – рокля  4500, обувки 800 долара, чанта 500 долара, остават ми 4200, които са малко за живота, който водя. Лимузината дойде точно в девет. Аз изглеждах зашеметяващо. Качих се и отпътувах за вечерята.

Всичко започна, когато завърших гимназия. Живеех с майка си и брат си, който е две години по-малък от мен. Майка ми се разболя и ми се наложи да започна работа, за да мога да ù осигуря подходящо лечение. Първата ми работа беше като сервитьорка, но после започнах да работя при Елеонора, сегашната ми шефка. В момента плащам образованието на брат си в престижен университет, както и квартирата и живота на майка ми.

Но да не сте си помислили, че съм момиче на повикване, не, аз съм такова, но не предлагам сексуални услуги, аз съм гейшата на съвременния свят. Аз забавлявам и придружавам скъпи клиенти на вечери, нощни партита и премиери. Обръщам им внимание, галя мъжествеността им и ги карам да се чувстват като богове. Надявам се да мога още малко да работя, за да срещна мъжа-мечта в града на мечтите, праните надежди и илюзиите.