Преди много, много години на земята цареше пълен мрак. Беше царство на сенки, като по тъмната студена земя ходеше само бог Анур заедно само със своите духове. По време на мрака на земята бе сухо и никакво време не съществуваше, цареше само вечният мрак. Един ден от звездите слезе бог Елнорен, който завари суха и мрачна земя. Не искаше това да е така и реши да го промени, създавайки вечното светило – Слънцето. То грееше на половината земя, а на другата половина беше мрак. Елнорен видя това и реши да създаде баланс. Завъртя земята и създаде времето. Така започна да бъде светло навсякъде. Земята се въртеше и грееше страните си на слънцето. Когато едната страна се грееше на слънцето, на другата бе мрак.

 

   Бог Анур не хареса това своеволие, което Елнорен поде и го сметна за лошо. Скараха се и започнаха война. Великият видя това, слезе на земята и раздели властта между двамата. Ако оставел само светлината, Анур ще се ядоса, ако оставел само мрака, Елнорен не ще бъдел доволен. Така той разделил наполовина земята и всеки господствал на своята старана. Когато дойдел денят, Елнорен бил господар, когато дойдела нощта, Анур заемал това място. Така привидно царял мир, но не било така. Отново имало разпри. Великият се ядосал и наводнил земята, като оставил няколко острова – един от тях дал на Анур, а друг на Елнорен.

   

   Анур нарекъл своя остров Арнон и го направил мрачен. Издигнал планина на огъня, която постоянно бълвала дим и пламъци. Там в полите на този вулкан, той построи крепостта си – Харат Нурн.  Елнорен от своя страна избрал най-южния остров и го нарекъл Мелешур, там той издигнал Ахос, защитил го с огромното езеро Илн. За да брани своя остров, Елнорен го оградил с по-малки скалисти такива. На тях се заселили негови слуги - духове и пазели Мелешур от нападатели и злодеятели.

 

   Великият гледал от звездите и виждал, че на земята цари мир, но въпреки това му се сторила пуста. Имало доста суша, но никой не живеел на нея. Така Великият решил да я засели. Един ден той започвал да я заселва, като създал няколко раси, като всяка имала своите добри и лоши качества.

 

   Първо създал елфите. Те се грижели за природата, били доста мъдри, живеели в мир и се борели за него, били умели ковачи, като изработвали много фини сечива. После създал хората, които били доста умни и изобретателни. След тях се появили джуджетата. Те се занимавали с минно дело и копаели дълбоко в планините, били доста алчни и това била единствената им черна черта. Гоблините великият създал, за да бранят подземията.

 

   Елнорен видял, че заселил земята с много раси и го помолил да я засели и с други земни твари. Той като любител на баланса, създал и сезоните – един топъл и един студен, един по-сух и един по-влажен.

 

   Анур, видял какво правят другите и пуснал морските бури, ураганите и понякога тресял земята, за да напомня за себе си. Заселил в моретата множество зверове и чудовища, пуснал троли в горите и в планините.

   Вече всичко било наредено, сухата, студена и мъртва земя вече била жива и Великият и дал името Пленория. Вдъхнал в нея сила и душа. Пленория лека полека се превърнала в майка на расите и със сила дадена и от Великия, тя определила на коя раса колко живот и се полага. На хората дала 100, на джуджетата 300 години, елфите, като нейни пазители подарила вечен живот и така на всички земни твари.