Равносметка
Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми приятел. Вярвам само на него и в теб Господи. Няколко пъти си ми спасявал живота и ти благодаря. Но днес с други неща ще те занимавам. Отдавна си мисля да си направя равносметка. Щастлива сред нещастните вървях, обичах силно и лудо, а днес съм вече уморена. Години пропилях да търся, сред истините лъжите не откривах. И както много други хора по Света, от пламъка на любовта, бях изпепелена. А обичана ли бях ? – това не зная. Очаквах отговор от Теб. По-скоро мамена и унизена, загубих воля да мечтая. В живота всичко винаги ми бе забранено. А болката – толкова силна болка чувствам – душевна болка. Все едно стомахът ми е пълен с плъхове, отчаяно опитващи се да излязат, разкъсват всичко в мен. Болка в сърцето, все едно безкраен влак преминава над мен и колкото да се опитвам, не мога да стана и да се събера. Всеки орган, всяка кост, всяка капка кръв. Всяко чувство на предателство, лъжа или нещо премълчано. Това е болка, която изпитвам месеци наред, всеки ден. Тя е толкова устремена, целяща да ме съсипе напълно. Като диво животно, впило зъби в разлагаща се плът. Боли да спя, боли да ходя, боли да говоря и дишам. Тя е най-верният ми спътник, през последните години. Не пропуска нито ден да ме навести. И Пухчо, разбира се, той винаги е до мен. Ляга на болното място – сърцето, за да го лекува. Хората ми казват, че времето лекува всичко. Не вярвам ! Колко още трябва да чакам ? Страданието е все по-силно.
Преди да изчезна от тук си правя тази равносметка и за грешките си давам сметка, а за любовта си после ще платя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© princess of the darkness Всички права запазени
