Предизвикателство (Конкурс):

Монолог

Предизвикателството е зададено от esenna.

Ето какво казва тя: "Новата задача е - монолог. Само монолог - тема по избор! Може да съдържа пряка реч, но не като диалог, а като обръщение на лирическият герой към приятел и тя да е изписана с кавички. Монологът може да е написан и във формата на писмо. Дължина (максимална) – 5 страници, шрифт Times New Roman размер 12. Монолог във всякакви форми – хумористична, драматична, трагична и т.н. Успех на всички!"

ДОПЪЛНЕНИЕ! Поради неспазване на изискването на предизвикателството в някои от публикуваните вече произведения и по  изричното настояване на задаващия темата давам определението за монолог:  "Монологът е продължителна реч (устна или писмена) на герой в драматично произведение, който споделя мислите си или дори се обръща уж към друг герой пред публика, а също и говори конкретно на публиката." (30.01.2019)

 

МОНОЛОГ - що за чудо е това?

 

PS: Анонимен дарител осигури абонамент за Автор Плюс за една година за победителя. :)

 

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му е спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Проза
28 януари 2019 г., 11:10 ч.
20 март 2019 г., 23:59 ч.
25 март 2019 г., 23:59 ч.
Веднага след одобрение
2
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приемат се произведения
Участвай

Още Предизвикателства »



Участващи произведения

28 резултата
  • Следсънищно

    limeruna (Йоана) limeruna
    Проза
    Прости ми! Прости ми за всичко, най-любим Човеко! Прости за всичките ми грешки, но не ме забравяй! Нека в съзнанието ти остана като най-добрата жена, която някога си срещал. Нека сърцето ти бие още дълги дни с ритъма на моето - ритъма на щастието! След години ще си спомням за теб с болка, навярно. Н ...   39 
  • Мистериозен завършек

    limeruna (Йоана) limeruna
    Проза
    Момичето се влюби в едно момче, което беше приятел на брат му. Обичаше да гледа това момче и да си мисли за него. Сетне се премести в друго училище и след време по-малко си спомняше за тази любов. Но жената, в която се превърна, вярваше в една-едничка любов - истинската и всепоглъщащата. Когато си п ...   59 
  • Изморих се...

    AnaMarina (Яна) AnaMarina
    Проза
    Липсваш ми, бабо! Чу ли? Не, разбира се, че няма как да ме чуеш. Ти си мъртва. Сякаш беше вчера, когато те видях за последно – студена, стиснала устни завинаги. Спомням си свещите, цветята и как една съседка пъхна вафла в ковчега ти – ей така – да си хапваш по пътя.
    Пораснах, бабо. Вече имам мъж до ...
      54 
  • Избери мен

    svetlitschka (Светулка) svetlitschka
    Проза
    Избери мен. Само този път. Само още веднъж. Вижда му се вече краят. Ще чакам. Няма да съм припряна. Няма да имаш всичко. Няма да ти е лесно. Няма да ти е тихо. Нито безоблачно.
    Но ти рискувай. Няма гаранции.Няма безветрие.
    Може и да те погълне земетръсът. Може да те залее приливната вълна. Може да н ...
      54 
  • Монолог след Хамлет

    meteor (Antoan) meteor
    Проза » Други
    Достойно ли е в този свят
    да нямам собствен лайтмотив
    и след "Децата на Арбат"
    да съм свободен и щастлив...?
    Достоен ли е този ход - ...
      137  27 
  • Между преди и сега

    Reach_The_Shadows (Reach The Shadows) Reach_The_Shadows
    Проза » Други
    Годините сбогуваха се с очите ми една по една-изпратих цели четиринайсет. Самотни летни нощи, края на деня... Понякога съвсем случайно с изтичането на лятото и умиращия свят, спомням си, те виждах. За кратко. Случайно. Не те познавах. Но можех ли да надникна в бъдещето? Нима животът не умее да ни из ...   40 
  • Монологичен разговор с Бог

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Добър вечер, Боже!
    Всъщност, аз не зная какво е при теб сега, тук, при мен е вечер. Тъмно е, но днес денят бе слънчев и студен. Хубав зимен ден беше. Но ти знаеш това, Боже. Понеже всичко произлиза от теб, нали? И ти също си сътворил деня и нощта. Всъщност, да ти кажа честно, моята вечер не е от най ...
      67 
  • Хлебарките в главата ми....

    GearGhost (Kiddo) GearGhost
    Проза
    Първо, второ, трето, пето... Защо живота ми е толкова динамичен? Забравих какво е да седна без някой да ме дърпа и крещи, или да ми трошат телефона. Какво съм правила преди с всичкото това време? Няма значение. Сега темата е друга.
    Преди десет години се чудех какво става с главата ми и търсех път къ ...
      59 
  • Монолог на една майка

    PepiPetrova (Pepi Petrova) PepiPetrova
    Проза
    ...Не може да се държи така с мен, сине, не може!...Не е редно!...Не е нормално!...
    Преди няколко часа заваля и помещението пред банята – половината се беше напълнило с вода, като влязох. Знаеш – и миналата година се наводни долу, нали е вкопано в земята, от напукания цимент на площадката на двора, ...
      112 
  • Защо така, бе мацки?!

    Сенд (Георги Стоянов) Сенд
    Проза » Хумористична
    Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
    Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
    Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
    а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
    за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, ...
      411  39 
  • Здравей, мило дневниче!

    goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka
    Проза » Разкази
    Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ...   145  14 
  • Зов

    AnaMarina (Яна) AnaMarina
    Проза
    18.12.2004 г.
    гр. Габрово
    Драги Явор,
    Пиша ти това писмо с призив за съпричастност. Не помня дали съм ти разказвал за моята съседка. Най-вероятно не съм. Мина се казва. Не ѝ знам фамилията. Само знам, че е родена тук, в селото, в което живеем сега - Черневци. Селото е малко, има-няма 10 души живеят ...
      112 
  • Проклет да си, Михаля, ако днес...

    линасветлана (Лина - Светлана) линасветлана
    Проза
    Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
    Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...
      98 
  • Монолог на един кмет

    mariamarkovska (Мария Марковска) mariamarkovska
    Проза » Други
    Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
    Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
    Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата­ - „народ”.
    След това съ ...
      80 
  • Ненужен

    robertratman (R) robertratman
    Проза
    Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...   138 
  • Монолог на жената

    Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666
    Проза
    Не е лесно да си жена!
    Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...
      109 
  • Змейски неволи

    Ambrouse (Стефан) Ambrouse
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
    Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...
      173 
  • Танцът на поета с Дявола продължава завинаги

    Филип (Филип Филипов) Филип
    Проза » Разкази, Рецензии, анализи, критически статии, Други
    Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист, нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм, подхранващият самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша, спасявайки се от задълбаване в мисълта, че объркаността ми може да е изкривила представата за реал ...   79 
  • Равносметка

    ГалинаПавлова (princess of the darkness) ГалинаПавлова
    Проза » Разкази, Други
    Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...   128 
  • Други са били годините, бай Петре...

    ralica_p (Ралица) ralica_p
    Проза
    Ех бай Петре ,други са били готините, други са били хората едно време .Не като сега ,само да чакат изгода и начин да ти стъпват отгоре. Вместо да се дава път на младите да се учат и да се развиват, се прави всичко възможно младият човек да се смачка. Младите се възприемат като врагове ,като заплаха ...   120 
  • Въпроси

    Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666
    Проза
    Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им сл ...   129 
  • Монолог на една котка

    Morgiana (Nadya) Morgiana
    Проза » Хумористична
    Мяу...Колко съм хубава! Не мога да спра да се възхищавам на меката си и лъскава козинка...Ами опашката ми! Едва ли има друго същество на света, притежаващо такъв съвършен инструмент за парашутиране при скок от високо, при това толкова красив и пухкав! Мяу...А колко съм елегантна! Дори когато съм пор ...   210  23 
  • С какво се занимаваш ? - С идиоти!

    ГалинаПавлова (princess of the darkness) ГалинаПавлова
    Проза » Разкази, Хумористична, Писма
    С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
    Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ...
      288  37 
  • Драга редакция

    honesty (Живка Колева) honesty
    Проза
    Здравейте всички, които правите това страхотно списание! Аз съм една обикновена жена от провинциален град, не съм като вас, живеещи в столицата. Купувам си редовно вашето списание и имам цялата колекция от броеве, от както сте започнали да го издавате. Снимате страхотни жени, които носят красиви дре ...   125 
  • Разговор преди сън

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Проза » Други
    Чуваш ли ме? Шепна, защото вече всички в къщи спят. Страх ме е да не ги събудя. Как си? Но защо ли те питам. Стоиш си там Горе и си ти е добре. Облачета, слънчице... Луничка,звездички... Не се сещаш за мен. Забравил си какво говорихме преди два дни. Да дадеш едно рамо,да ми оправят заплатата. С поне ...   157 
  • Снежни преспи

    brinne (Мариана Бусарова) brinne
    Проза » Разкази, Еротична
    Снежни преспи
    Трябва да си тръгвам. Знам. Снегът трупа, мракът настъпва бързо около мен, засипва пътищата, превръща света в бяла приказна картина. Аз просто трябва да се кача в колата, да врътна ключа в стартера и да потеглям. Получавам съобщение. От него. Може би няма да може да дойде? Така ще реши ...
      297  15  24 
  • Що за чудо е медицинската сестра?

    ralica_p (Ралица) ralica_p
    Проза » Разкази
    Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това б ...   253  19 
  • Абсурди и таралежи

    670301 (Павлина Гатева) 670301
    Проза
    Ма как да го изгониш тоя, като е готов по всякакъв начин да ти услужи?! Чува те, че по телефона мъжът ти нарежда след работа да купиш еди-какво си, и той вече е готов, почти насила те напъхва в колата си, за да те закара до пазара. Пита те за къщата уж, а само да споменеш, че мазето се пълни с вода, ...   145 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.